Черноризец Храбьр

(За буквите)

Теодора Александрова

Трактатът на Черноризец Храбър За буквите може да бъде наречен жанрово синкретична творба. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература. Доколкото има характер на апология, може да се отнесе към публицистиката. Доколкото е трактат с определена научна стойност (филологическа и историческа), би могъл да се разгледа като научно изложение.

Като всяко публицистично произведение, и този трактат би трябвало да носи като водещ белег хоризонта на актуалността. И наистина, в трактата на Черноризец Храбър, при цялата научна прецизност, плътно присъства острият критичен усет за съвременността на излаганите проблеми. Характерен пример за това е актът на сравняване (постоянното съизмерване на българското е гръцкото), условно казано на активно присъстващия двоен поглед (" Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години".), вероятно загубено завинаги. Някаква много сериозна нужда на епохата е заставила Черноризец Храбър или людете, с които е работил или на които е оставил труда си , да отделят епилога от основното съчинение, за да го разпространят бързо и многопосочно. За буквите, от една страна, влиза в спор с традицията, с която е генетично свързан (гръцката), от друга страна, оттласквайки се от тази традиция, гръмко заявява правото на битие на своя език, на своята материя.

Актуалността, проблемът за живото, настоящото намират тук и своето експлицитно осъществяване, своята тематизация. Този проблем не е само извънтекстова предпоставка, нито пък неосъзнат от автора механизъм, определящ облика на творбата:

.............Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш:Кой ви е дал азбуката ил ипревел книгите?, всичк знаят и в отговор ще рекат:Свети Константин Философ, наречен Кирил; той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий. живи са още онези, които са ги видели....................
С този аргумент авторът внезапно излиза от установения преди това научен стил и се доближава до един начин на убеждаване, близък с простотата и завладяващата си откровеност до този на приказката, на обикновения човешки разговор; посочва едно емпирично потвърждение, което като въздействие може би дава много повече от системно изложените научни факти. Това е рязък обрат в досегашната инерция, който приковава възприемателската нагласа, безапелационно й налага приемането на авторовата истина.
В този смисъл може да се обобщи, че текстът За буквите се характеризира с една определяща черта тоталната доказателственост и тя има две хармонично съсъществуващи модификации научността и импулсивността.

Името на Черноризец Храбър принадлежи на един от блестящите представители на старата българска литература. Това име е обект на множество хипотези. За неговата самоличност се спори дали Храбър е истинско име или псевдоним. Правени са множество опити за индентифициране с известни личности: Свети Константин- Кирил