Старобългарската творба За буквите" на Черноризец Храбър доказва правото на един народ да има своя буквена система със средствата на философската риторика и художествения паралел между историческа действителност и библейска фактология. Неслучайно произведението е озаглавено За буквите". Самото назоваване на творбата поставя проблема за славянската писменост и нейното официално признаване в християнския свят. Защитата на буквеното слово е основна художествена цел на старобългарския автор. Черноризец Храбър създава творба с полемично, публично съдържание. В дискусията участват всички опоненти и защитници на славянската просветна кауза. Да четеш и пишеш на своя роден език е право, дадено на всеки народ от историческото развитие на човешката цивилизация и духовна култура. Това е всъщност и уводната защитна теза на Черноризец Храбър в трактата За буквите": Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичниии, четяха и гадаеха с черти и резки."

Изводът е категоричен. Славяните винаги са оставяли материална диря във времето на своята духовна история. В езическия период - с черти и резки", но след приемане на християнството - с кирилските писмена. Славяните са покръстени, духът им е под знака на Бога и цялото многозвучие на родната реч трябва да изрази благодарността на повярвалите в Христа човешки души. Това е естествен процес за Черноризец Храбър, познаващ добре фонетичните особености на славянската реч: Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устрое-ние. Но как може да се пише добре с гръцки букви: