Забравена парола?
Начало на реферати

Черноморските риби


Черноморските риби


Формирането на рибната фауна на Черно море в значителна степен отразява словното му геологично минало. Първоначално откъснато от моретата и океаните, впоследствие свързано с тях и неколкократно отново изолирано, солеността на черноморските води се изменяла в твърде широки граници. Резките колебания са причинявали съществени промени във видовия състав на рибите. Някои от тях са се запазили и до наши дни. Последната връзка между Черно море и океана се е обособила преди 810 хиляди години и с настъпилото ново осоляване са се създали условия за обогатяване на рибната му фауна.
Нашето Черноморско крайбрежие се обитава от около 140 вида риби, като някои от тях (финта Alosa fallax nilotica, малкият тунец Euthynnus alletteratus, прилепалото Echeneis naucrates. хекът Merluccius merluccius и др.) са установени през последните години.

"АЛБУМ ПРИРОДА И ЗНАНИЕ"

Ст. н. с. ПЕТЪР КОЛАРОВ

НАШИТЕ ЧЕРНОМОРСКИ РИБИ

Формирането на рибната фауна на Черно море в значителна степен отразява словното му геологично минало. Първоначално откъснато от моретата и океаните, впоследствие свързано с тях и неколкократно отново изолирано, солеността на черноморските води се изменяла в твърде широки граници. Резките колебания са причинявали съществени промени във видовия състав на рибите. Някои от тях са се запазили и до наши дни. Последната връзка между Черно море и океана се е обособила преди 810 хиляди години и с настъпилото ново осоляване са се създали условия за обогатяване на рибната му фауна.
Нашето Черноморско крайбрежие се обитава от около 140 вида риби, като някои от тях (финта Alosa fallax nilotica, малкият тунец Euthynnus alletteratus, прилепалото Echeneis naucrates. хекът Merluccius merluccius и др.) са установени през последните години.
Значителна част от черноморските риби (17,8%) са типично
сладководни и се размножават в прилежащите реки. Тук спадат представителите на шарановите, бодлоперките и др. Те понасят известно осоляване на водата и това им позволява да ползват хранителната база в прибрежната зона на морето. Към тази група се числят и някои видове от семействата на есетровите и пъстървовите, които живеят в типично морски условия, но за размножаване мигрират в реките (наричаме ги анадромни
видове).
Във втората група са обхванати понтийските реликти (10,7%) от групата на селдовите и попчетата, някои от които (карагьоз Аlosa pontica, и харип Alosa caspia nordmanni) също са анадромни.
Най-многочислени са видовете от морски произход (71,5%), в които са навлезли в Черно море след последното му свързване с океана. Това е твърде конгломератна група, в която има типични средиземноморски ендемити, видове от Червено море и трите океана (спарови Sparidae, зеленушки Labridae. Морски кучки Blenniidae, минокопи Sciaenidae и много други). Сред
тях са и някои бореално-атлантически реликти (трицона Sprattus sprattus, писия Pleuronectes flesus и др.).
Някои глобални прогнози предвиждат затопляне на климата с
неминуемо снижаване на речния вток. Впрочем това явление се
наблюдава и днес с отклоняване на значителни количества сладка вода от черноморските притоци за промишлени, битови и селскостопански цели. Заедно с глобалните процеси посочените отклонения ще доведат до известно повишаване солеността на морската вода. Ето защо може да се очаква появяване на нови видове риби в Черно море. още повече, като се знае, че средиземноморската ихтиофауна обхваща около 550 вида. Не бива обаче да се мисли, че по-нататъшният ход на това явление ще продължи безгранично до пълно изравняване на видовия състав, тъй като съществуват редица ограничаващи фактори. Значителни са различията в солеността на водата (16
18%о за Черно море и 3436%о за Средиземно море),. които водят до разливи в нейната плътност и оттук до невъзможност за нормално протичане на ембрионалното развитие на някои форми. Наличието на сероводорд е непреодолима пречка за други видове, които в различни етапи от жизнения си цикъл обитават различни дълбочини. Континенталният характер на Черно
море с ниските температури през зимните месеци допълнително възпрепятствуват проникването на топлолюбиви видове. Ло тези причини акулите са представени в Черно море с един вид (в Средиземно море са 28 вида), морските езици също с един вид (срещу 9), сафридовите с два (срещу 9) и пр.
От 1015 години се наблюдават обезпокояващи изменения
във флората и фауната по западните брегове на Черно море. Те са свързани със замърсяването от вливащите се реки (главно Дунав) и отпадъчните води от крайбрежните селища. Редица видове риби, като минокоповете, спаровите, морските мишки (Callionymidae), малките прилепала (Gobiesocidae) и др. се срещат все по-рядко. Някои дори могат да се считат за изчезнали в северната половина на крайбрежието ни.
Заедно с глобалните промени в черноморската екосистема съществено се измени и видовият състав на промишлената рибна
фауна. Само допреди 23 десетилетия първостепенно значение
за риболова имаха скумрията, паламудът, трицоната и сафридът (съставяха до 90% от реализираните улови). Калканът, карагьозът и хамсията заемаха второ място по значимост. Оттогава досега средногодишните добиви действително нараснаха от 45 на 1214 хиляди тона, но днес трицоната дава 9095% от общия улов на риба по нашето крайбрежие. Загубиха промишленото си начение скумрията (Scomber scombrus), която почти изчезна от нашата акватория, паламудът (Sarda sarda) и други.
В черноморския ни риболов днес основно промишлено значение
има ТРИЦОНАТА (Копърка, цаца, шпрот) (Sprattus sprattus). Това е студенолюбив пелагичен вид. разпространен целогодишно в акваторията пред нашия бряг. През пролетните месеци се появява в прибрежната. зона и става обект на лов от даляните. В останалата част от годината се придържа
в зони с дълбочина 3090 метра. През деня се концентрира в придънните слоеве и тогава се лови с трал. През нощните часове се разпръсква в пелагиала.
Достига полова зрелост на втората година. Размножава се в откритите части на морето и в крайбрежната зона главно през периода ноември март. Хайверът е плаващ, сферичен. След оплождането се развива в одповърхностния слой на дълбочина до 50 метра. Трицоната се храни със зоопланктон, максимална дължина 1314 см. Жизнен цикъл 45 години, но до пределна възраст достигат изключително малко индивиди. Най-бързо нараства през първата година преди достигане на полова зрелост, когато има вече дължина 810 см.
Трицоната има високи хранително-вкусови качества и се предлага в прясно, солено и мариновано състояние. Използува се и за производство на висококачствени консерви.

САФРИДЪТ (Trachurus mediterraneus ponticus)
Е стадна пелагична. топлолюбива риба. Зимува по Анадолското крайбрежие и Мраморно море. Появява се масово в наши води през втората половина на май а в разпръснати групи се наблюдава през цялото лято. Обикновено от началото на октомври образува по-плътни стада и в зависимост от хода на есента до
края на ноември напуска нашата акватория. След топла есен и мека зима групи от нискоразмерен сафрид остават на зимуване пред южните ни брегове. Видът достига полова зрелост на двугодишна възраст. Размножава се през майавгуст, като изхвърля половите си продукти на няколко порции. Яйцата са пелагични, с малка мастна капка. Живее 1012 години и достига максимална дължина 2530 см. Нараства по-ускорено през първите две години, когато
дължината му варира между 10 и 14 см.

ХАМСИЯТА (Engraulis engrasicolus)
Е един от най-многочиселените видове риби в Черно море, но въпреки това има неголям относителен дял в обема ма нашия риболов, Топлолюбив, пелагичеи вид. Зимува главно пред централните зони на Анадолското крайбрежие. При пролетната миграция на север основните струпвания преминават В открито море, почти директно към Кримския полуостров. Предимно периферните части доближават нашата акватория, където стават обект на случаен риболов през втората половина на пролетта.
Хамсията съзрява още на втората година при дължина на тялото 811 см. Плодовитостта варира между 5 и 30 хиляди яйца. Те са пелагични, елипсовидни, без мастна капка. Размножителният период е удължен от края на пролетта до края на лятото.
Храни се със зоопланктон, главно копеподи. Жизнен цикъл 4
години. Максимална дължина 1618 см. Представлява основен
хранителен обект за всички хищни риби. Има важно значение за
риболова на Турция и Русия.

КАРАГЬОЗЪТ (Alosa pontica pontica)
Е другата селдова риба след трицоната, която представлява интерес за нашия риболов. Зимува на юг от нашето крайбрежие, но при топли зими се държи разпръснато в откритите райони пред Емине и Маслен нос. През март-април мигрира в северна посока. Като приближава крайбрежната зона (главно през април-май) и тогава се лови от даляните. Анадромен вид навлиза за размножаване във водите на Дунав до най-западните зони от българския сектор на реката.
Жизнен цикъл 7 години. Максимална дължина 3538 см.
В ранна възраст е планктонояд, после преминава към смесено
хранене и хищничество.

КЕФАЛЪТ (Mugil cephalus)
Преди се ловеше главно в някои от крайморските ни езера и заливните акватории. Сега количествата му са силно намалели. Интензивно се храни във води с широко вариране на солеността от 0 до 4045%о. Основната му храна е детрит и различни представители на микробентоса. Живее 78 години. Максимална дъжина 7075 см. Размножава се в откритоморските райони главно през втората половина на лятото. Лови се заедно с иларията (Mugil saliens) и платерината (Mugil auratus).

Измежду типично дънните риби от Черно море КАЛКАНЪТ (Scophthalmus maeoticus) се ползува с най-голяма популярност. Има сплеснато. ромбовидно тяло, осеяно с шиповидни плочки. Очите са разположени на лявата страна на тялото. Зимува на дълбочина 7090 метра. През пролетта мигрира за размножаване към крайбрежната зона и тогава се лови със сетки в наи-големи количества. Калканът е най-плодовитата черноморска риба женската изхвърля до 1012 милиона яйца, но въпреки това запасът му не е голям и върху лова му съществуват строги ограничения. Жизнен цикъл 1012 години. Максимални размери 8085 см.

От попчетата интерес представлява т. нар. СТРОНГИЛ (Gobius melanostomus). Типично дънна риба от крайбрежната зона, където обитава каменисти и пясъчни дъна. Понтийски реликт. Живее 5б години и достига 25 см дължина. Храни се с дребни дънни организми. Размножаването протича през пролетно-летните месеци. В нашата ихтиофауна попчетата са представени с 1920 вида, но стронгилът има най-висока численост и риболовно значение. Напоследък ловът на попчета нараства и за да се осигури естественото им възпроизводство, се наложи въвеждане на частична забрана по време на размножителния период.

ЧЕРНОМОРСКАТА АКУЛА (Squalus acanthias)
Е единственият представител на селахиите по нашето крайбрежие. Хищник, напълно безопасен зз човека. Максимална дължина 140150 см. Жизнен цикъл 1215 години. Живороден вид с неголяма плодовитост 16 до 30 малки акули, които се изхвърлят почти с резорбирана жълтъчна торбичка. Месото се използува за приготвяне на деликатесни продукти.
Известно стопанско значение имат още леферът (Pomatomus saltatrix), атерината (Atherina mochon pontica) и някои други, които също попадат в рибните ни улови.

Черноморските риби facebook image
Публикувано от: Ангел Иванов

Използване на фолио от напълнен полиетилен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.