Емилио Салгари

Черният корсар

ФЛИБУСТЕРИТЕ ОТ ТОРТУГА

Един силен глас, в който се долавяха металически нотки, се надигна от морето и

Отекна сред мрака с тези заплашителни думи:

- Хей вие, хора от лодката! Спрете или ще ви пратя на дъното!

Малкият плавателен съд с двама мъже в него, който с мъка напредваше по черните

като мастило вълни, държейки се настрана от високия отсрещен бряг, който се

очертаваше смътно на линията на хоризонта, сякаш там се криеше някаква опасност,

рязко спря. Издърпали бързо греблата, двамата моряци се изправиха отривисто и

загледаха неспокойно пред себе си, устремявайки поглед към една огромна сянка,

която сякаш изведнъж бе изплувала от вълните.

И двамата бяха на около четиридесет години, но с енергични, остри очертания на

лицата, които изглеждаха още по-Дръзки от гъстите, четинести бради, не познали,

по всяка вероятност, употребата на гребен или четка.

Две широкополи, филцови шапки, надупчени на много

места и разпокъсани, покриваха главите им; раздрани вълнени, избелели ризи без

ръкави зле прикриваха яките им

гърди, пристегнати отдолу с червени пояси, също превърнати в дрипи, но

придържащи чифт големи, тежки пистолети. Късите им калцуни също бяха раздрани, а

босите им крака полепени от черна кал до колената.

Двамата мъже, които човек можеше да вземе за бегълци от някои от затворите на

Мексиканския залив, ако по онова време е имало такива, каквито по-късно

изобилствуваха в френска и английска Гвиана, виждайки тази огромна сянка да се

очертава ясно на тъмносиния фон на хоризонта сред блесналите звезди, си

размениха неспокоен поглед.

- Виж, Кармо - каза оня, който изглеждаше по-млад. - Погледни ти, който имаш

по-остър поглед. Знай, че се касае за живот или смърт.

- Виждам кораб, който, макар да не е по-далеч от три пистолетни изстрела, не бих

могъл да кажа дали иде от Тортуга, или от испанските колонии.

- Съмнително е да са. приятели. Да дръзнат да стигнат дотук, почти под прицела

на топовете на фортовете и при опасността да срещнат високопоставена ескадра

кораби, съпровождащи някой галеон, препълнен със злато.?.

- Както и да е, видели са ни, Ван Щилер, и няма да

ни оставят да побегнем. И да опитаме, един картеч ще е

достатъчен да изпрати и двама ни в селенията на Велзевул.

Същият глас от преди, могъщ и звучен, отекна за втори

път сред мрака и се изгуби далеч по водите на залива:

- Кой е там?

- Дяволът - измърмори оня, когото наричаха Ван Щилер.

Но другарят му се качи на седалката и викна с пълен глас: