Елин Пелин

Черни рози - Шипка

Вън от града, до една висока дъсчена ограда на някакъв чифлик, имаше стара

голяма шипка с преплетени стволи, отрупани от цвят. В коренището й всякога се

припичаше голям зелен гущер, стар колкото нея. Дъсчената ограда зад шипката бе

нашарена от драскотини и писмена.

Някой беше писал с червен молив:

"О шипко, познавам една жена, която, ако те помилва само веднаж, всичките бодли

ще ти опадат!"

Друг отдолу беше прибавил:

"Навярно тая жена никога не те е милвала, приятелю."

Друг беше написал:

"Аз пък зная една жена, която, ако те помилва, о, шипко, ще се покриеш с още

толкова бодли."

Под това някой бе написал:

"Щастлив си, защото си я познал."

Оттук веднаж минаха двама влюбени. Момата се спря пред шипката и извика:

- Колко е нацъфтяла!

Тя се спусна да къса малките розови цветенца и извикваше при всяко допиране до

тях. Зеленият гущер я гледаше учудено от скривалището си при корена, а момъкът,

като прочете написаното на оградата, добави:

- Любовта е шипка, чиито бодли падат и растат всяка минута.