Елин Пелин

Черни рози - Приказка

В самотна земя, в самотна гора, на самотното дърво, в самотни клони, самотна

птица самотно мълчи.

В таз мрачна гора под мрачно небе таз мрачна птица мрачно поглежда и мрачно

мисли.

И черно мълчи таз черна птица с черни кила и черни очи.

Самотен вятър в самотна гора самотно пее в самотни клони самотна песен.

Странно се вслушва таз странна птица в странното ехо и странно писне, и странно

млъкне.

Самотна земя! Самотна гора! Самотно дърво! Самотна птица! Самотен вятър!

Самотна песен! Самотна тъга!

Коя е тази, каква е тази, отде е тази тъжовна птица с черни крила и черни очи?

Таз черна птица била е бяла и е живяла на волна воля в щастлива земя, в

щастлива гора.

Любовна радост - тя се зовяла.

Любовна тъга - сега е тя.