Елин Пелин

Черни рози - Мъртвото поле

Обичам полето, тая широка, просторна равнина, заградена от кръглата линия на

хоризонта. Много пъти съм го описвал и много пъти съм го наблюдавал и

кръстосвал, и всякога съм намирал в него нещо хубаво, нещо особено ласкаво.

Вчера за пръв път то не ми хареса. По извехтялата трева, през която се чернееше

земята, лежаха тук-таме ледени струпеи. Влажна мъгла падаше над него, като

злокачествено изпарение. Някъде се виждаше развалена колиба. Черна голяма птица

хвърчеше ниско, бавно и самотно. Тя не приличаше на живо същество, а на някаква

малка желязна машинка, която изстудяваше още повече въздуха. При една воденица

двама селяни сечаха голяма върба и това напомняше клиника, дето режат човешки

тела.

Навсякъде беше грозно, невесело и студено. Полето беше мъртво.