"Черен прах"

ЧЕРЕН ПРАХ 2002
Аз твърдя тук, че империализмът, чиито вкаменелости като египетската, китайската, римската държава, индийският свят, светът на исляма се запазват за столетия и хилядолетия и преминават от един завоевател в друг - мъртви тела, аморфни обездушени маси от хора, похабен материал на една голяма история - това трябва да се разбира като типичен символ на края. Империализмът е чиста цивилизация.

О.Шпенглер /"Културите и техните цивилизации" сб."Цивилизациите"стр.20/

Вглеждайки се в тази туристическа възможност /пътуване до Истанбул/ и осъзнавайки невъзможността /поне засега/ тя да се осъществи по принципа на плоскостта, т. е. като придвижване в пространството /една исторически стара българска мечта/, избрах пътя по-ценен за Бродски, а именно - пътуването на мисълта. Изглежда този град продължава да излъчва онази тотална енергия, чрез която индивидуалното протичане на времето за отделния човек бива репресирано от скоростта на протичане на историята. Онази история, след която няма нищо, не остава нищо, освен субстанцията на безнадеждността и отчаянието - прахът в градовете от Изтока.

Съдбата на този Град се оказва важна, особено когато човек живее в сянката на посланията, които тя излъчва и се опитва да познае себе си, вглеждайки се в различните перспективи, които му задава времето и мястото на съществуване, властта като трето измерение на пространството. В края на краищата и Бродски и Михайловски пътуват до този Град. Поетите го посещават, следвайки измеренията на мисълта, диктаторите - измеренията на пространството. И двата пътя са взаимно обречени от скоростта на протичане на историята. Бих могъл да изведа тук един нескопосан поетически принцип:

Когато скоростта на протичане на времето надхвърли човешките измерения, тя е равна на нула.

*

Като се вглеждам в праха по собствените си обувки, този прах, който е регистрирал и Яворов /В полите на Витоша/, материята, с която би могло да се опише ареала на ощетените от интензивното протичане на историята люде, балканските сенки, тъмните субекти, мрачността на властта, каторгата, материята, в която единствено кристализира Опитът, в която се превръща Библиотеката, която влиза в очите и затруднява общуването с Другия, която придава своеобразната кафяво - жълта цветност на некомуникативния поглед, съвсем естествено идва сравнението между Втория Рим и Неслучилия се Трети, български Рим.

*

Ако това, което ни отличава от всички представители на животинското царство е речта, то литературата и в частност- поезията,явяващи се висша форма на словесността,