Чехов е един от най-видните руски писатели. Той твори в една от най-мрачните епохи на руската история. Темата за калъфния човек наистина можем да смятаме за една от главните теми на Чехов. РазказътЧовекът в калъф разглежда проблемите в света на малкия човек.
В този разказ главният герой Беликов е представен като саможивец, който е прекалено предпазлив, поради тази причина той се затваря в себе си. Учителят представя света в разказа, като абсурдна пародия на реалността.
Заглавиято Човекът в калъф само по себе си подсказва какво ще е сюжетното съдържание това е разказ за един учител по гръцки език, който слага всичко в калъф, дори себе си обвива в калъф. Така той се чувства сигурен и защитен от външния свят. Превръща се в консерватор, който всява страх в хората и им досажда.

Беликов е гротексна фигура,образ, в който се крие мащабно социално историчеко обобщение. У него всичко е в калъф,всичко е бягство от живота,от свежия полъх на нормалното всекидневие и поведение. Самата му специалност старогръцки език ,е своеобразен калъф,той емного далече от днешния ден. Целият му облик, репликите,разсъжденията му пред неговите колеги,всичките му жизнени функции са заключени в щампи. Постоянните галоши и лете, и зиме,чадърът,всичките му предмети са в калъф,тъмните очила,памукът в ушите и накрая дори комчегът на мъртвия Беликов е калъф,но последния калъф е идеалния-в него той се скрива завинаги.

Древните езици също са убежище,което го отделят от съвременния живот,привързаността на Беликов към реда и ясните и точни забрани са също метафора на ограниченост на мисълта му. Срещу всички нови или битови идеи той има едно непоклатимо възражение:да не би да стане нещо. Всичко живо и нормално е угаснало в него, човешкото съзнание,човешката душевност са се деформирали до такава степен ,че той се е превърнал в символ на мъртвило.Беликов е олицетворение на консервативна,охранителна сила,той не е безобиден,от калъфите страда не само той, а и околните,защото неговия девиз е:Вие сте длъжни да се отнасяте с уважение към властите. Самият той се превръща във власт,в плашило,опасно за колегите му. Който не желае сам да мисли ,той смята за нужно да докладва за мислите на другите на директора,а това е вече реална заплаха за порядъчните хора.
Хората се страхуват от Беликов, защото той е различен и е непредсказуем. Той обича реда и всеки, който се противопостави на установените правила, нарушава този ред. Учителят е традиционист, който поучава колегите си как да се държат в обществото и какви примери да дават на учениците. Така ежедневието на хората става сиво и скучно, затворено в правила и забрани.
За да внесат в еднообразния и скучен живот колегите искат да оженят Варенка и Беликов. Двамата са пълна противоложност, тъй като Варенка е отворена за живота, пее и е весела, а Беликов е скучен и затворен човек.
Учителят по гръцки език се страхува от разнообразието и разкрепостеното държание на хората, защото за него всичко позволено крие опасност да не вземе да стане нещо. Той живее в забрани и безброй правила, които той свежда до абсурд.
Сам по себе си Беликов е болезнено слаб, самотен и плах, живее в постоянна тревога и патологичен страх. Тук действа принципът на внушението, на самохипнозата. Хората се подчиняват не на силата, а на слабостта, тоест на призрачната сила. Достатъчно е да се намери един свободен и смел човек, който да се изправи срещу Беликов, за да го победи. Коваленко бута учителя по стълбата и той се прибира вкъщи и умира. С жестока откровеност разказвачът завършва историята на нещастния Беликов: Да си призная, да погребеш такива като Беликов, е голямо удоволствие.
Учителят по гръцки език е погребан, но колко още такива хора в калъф останаха, колко още има да се родят! възкликва разказвачът. Беликов се е затворил, оковал се е в забрани и измислени правила, и не си позволява да живее свободно. Той се меси в живота на колегите си и се е превърнал в полицай. Беликов е обществена патология. Болно е самото общество, в него най-трудно живее малкия човек. Безспорно този разказ поставя проблема за смисъла и безсмислието на живота.

Аз мисля че проблемът пред който ни стави Чехов в разказа Човекът в калъф винаги ще остане актуален. Писателя ни предупреждава за опасността на посредствеността и пошлоста. Незабелязано за себе си всеки може да попадне в калъф на собствените си предразсъдъци, престани да мисли, да търси и да се съмнява. И това е действително страшното, тъй като води към духовното опустошаване и деградацията на личността.