Чудомир

Часовникът

Имаме си вече и градски часовник. Може да се ядосвате и да ни завиждате,

но си го имаме. Направи ни го новият кмет, да е жив и здрав, и мине се

не мине час - дан, дан, дан, - данка си, значи, и ни напомня за времето,

за суетата на живота, за семейните задължения, за фаталния оня

следобеден час, когато се протестират полиците, и така нататък.

Най-важното е, че държи буден нощем дежурния пожарникар. Защото всъщност

той не е часовник като часовник, нито е "Зенит", ни "Омега"; нито е

стенен, нито джебен, а нещо съвсем особено.

Общината ни се помещава в стария турски конак на покойния Али Хайляз

бей. Той има висока кула с площадка, която служи за наблюдателен пост на

пожарната команда. Там виси едно обикновено клепало. Избухне ли, не дай

Господи, пожар в града, дежурният грабва чука и заудря бързо и тревожно

клепалото. Един вид сигнал д'аларм. Това именно клепало поради голямата

досетливост на кмета получи повишение и почна да изпълнява службата и на

градски часовник. Работата се свърши със съвсем малки изменения в

старата обстановка. Прибавиха един будилник само на стената, дежурният

следи, значи, и щом будилникът покаже, да речем, три часа, вземе чука й

- дан, дан, дан - удари три пъти клепалото. Стане ли обаче три и

половина, няма да го удари три и половина пъти, защото с такъв голям чук

мъчно се отмерват половинките, а само веднъж. Часовете , значи, се бият

толкова, колкото ги сочи стрелката, а половинките с един удар. Проста

работа!

Проста, проста, ама понякога стават грешки. Когато е дежурен например

Гого Черното, наближи ли време, разтрепери се от вълнение и все избързва

с някоя и друга минута. Коджа Иван пък все закъснява. Какъвто е сънлив и

пипкав, дорде стане, дорде си надигне изслутите панталони, току виж, че

се изтърколили две-три минути, ама кой му дири толкова. То не е гара, да

речем, че да объркаш тарифата на влаковете и да предизвикаш катастрофа.

Иначе Коджа Иван е сериозен и акуратен човек. Само дето обича да си

посръбва и да си поспива повечко, но то не му пречи две служби да

изпълнява: старши метач и младши пожарникар.

Тази нощ, за която е думата, той беше дежурен. Като хапна надве-натри,

запали цигара, стана и рече на жена си:

- Тино, вий си лягайте, а аз излизам, че съм на работа.

Наметна шинела, нахлузи фуражката и излезе.

Луната, оголяла от косопас, флиртуваше с минарето на голямата джамия.

Тънък, студен вятър духаше от север и като изхабена самобръсначка

стържеше по страните му, промъкваше се в широките му крачоли и го караше

да подтичва из пътя. Градският часовник удари осем.

"Тюу! То било рано още" - помисли си той, като поспря за миг, след това

кривна наляво и все така подтичвайки, се вмъкна в кръчмата на Кося Лимбата.

- Я бре, Динчо, капни ми едно шишенце да се постопля!

Момчето му наля вино, Коджа Иван дигна шишенцето, което едва успя да

избълбука, и се изпразни в бездънното му гърло.