Чудомир

Чакай, Тинке, аз да кажа...

- Та ти казвам, как' Райне, тъкмо излизаме из Шировия дюкян. Купих си

боя да си вапцам сивата рокля, дето ми я купи по оная година Теньо от

панаира, и аз вървя напред, а той отзад. Както си вървях, гледам насреща

Кона Кудучкина с черно манто, с ръкавици, с малко шапче като габровски

захлуп, килнато на главата, и чанта с пюскюл. Вирнала глава, ситно стъпя

и се чупи нагоре към манастирската махала.

- Виж я, виж я - думам на Теня. - Къде ли се е фитнала тая хубостница

толкова рано?

- У Йовкини - вика Теньо. - Нали у тях живее софиянчето, дето работи в

макаряната фабрика?

- Ууу... при него ли пък сега? Нали онова момче, дето има мотосъклет?

Пустата помивка, дали й сече умът, че ще я вземе това хубаво момче?

Жълтурска с жълтурска. Ти не я гледай сега, думам му, да можеш да я

свариш у тях ненаправена, треска ще те затресе тригодишна. Пустото му

червило какво ли не прави човека!

Тъкмо тъй си приказваме, и тя, както си вървеше, наближи вадата до

фурната и какво направи, какво стана, ама рече да прек...

- Чакай, чакай, Тинке, аз да кажа! Не че не видя, ами от големство го

направи. Да си не измени крачката...

- Е, мълчи де, когато другите приказват. Ти беше по-отзад. Таа... рече

уж да прекрачи, сепна се нещо, преплете й се роклята...

- Не е роклята бе, Тинке, отдалече крачна момичето. Обърка си краката...

Чакай аз...

- Мълчи бре!... рече да прекрачи, обърка си краката и цоп всред водата.

Като цопна вътре, кракът й се плъзна и цяла се натопи като мотавилка в

средата.

Развикаха се дюкянджии, наизлязоха чираци, дигна се олелия, стана цяло

представление. И никой не се сеща да иде да й помогне.

- Чакай сега!... Аз нали се затекох, защо ме улови за ръката?

- Ами, уловила съм те. Това ми е мене работата. Пък и ти да не си месиш

гагата в такива работи. Таа... ти казвам, тъкмо гледаме саир, по едно

време тича един гологлав с къдрава коса и лимба на челото. Га го

погледнах, той, Дечко, бръснарчето. Нали го знаеш? Той с тия ондулации

колко къщи е почернил. Ха, рекох си на ума, набутаха се двамата.

Скочи Дечко, сграбчи я през кръста...

- Ама не беше през кръста бе, жена!... Чак...

-...Сграбчи я през кръста и...

- Ама нека аз да кажа бе, Тинке, не беше през кръста, а малко по-нагоре.

Под мишниците я хвана.