ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА

ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК

Гръбначният мозък (medulla spinalis) е леко сплесната в предно-задна посока, дълга, цилиндрична връв, поместена в гръбначния канал, Горната му граница се намира на равнището на големия тилен отвор. Нагоре той преминава в продълговатия мозък. Надолу гръбначният мозък завършва с конусовидна заостряне на нивото на II поясен прешлен. Под мястото на завършването в гръбначния канал се намират изходящата от върха на конуса крайна нишка, мозъчни обвивки и коренчетата на някои от гръбначномозъчните нерви. Познаването на тези факти има голямо практическо значение при вземането на гръбначномозъчна течност или при гръбначномозъчна анестезия, при които гръбначномозъчните пункции се правят надолу от II поясен прешлен.

Гръбначният мозък е дълъг средно 45 см и тежи 3540 г. По своето протежение той има две задебеления шийно (intumescentia cervicalis) и поясно (intumescentia lumbalis). Шийното задебеление съответства на излизащите от него коренчета на мишничното сплетение, а поясното на поясното сплетение. Поясното задебеление е по-голямо от шийното. Последното обаче е по-диференцирано вследствие на по-сложната инервация на ръката като орган на труда.

По срединната линия на предната и задната повърхност на гръбначния мозък се спускат по една надлъжна бразда, които го разделят на две симетрични половини дясна и лява. Предната бразда е по-дълбока от задната. По повърхността на всяка половина се намират по две слабо изразени надлъжни бразди предно-странична и задно-странична. По предно-страничната бразда излизат предните коренчета на гръбначномозъчните нерви, а по задно-страничната влизат влакната на задните коренчета. От двете страни на гръбначния мозък излизат 31 гръбначномозъчни нерви (фиг. 320).

В своето развитие гръбначният мозък изостава от по-бързото развитие на гръбначния канал. Затова при възрастни индивиди той е значително по-къс от гръбначния канал. Междупрешленните отвори на по-ясния и кръстцовия отдел стоят по-ниско от мястото на излизащите от съответните части,на гръбначния мозък нерви. Последните се спускат надолу към своите междупрешленни отвори около мозъчния конус и крайната нишка, като образуват сноп от нервни корени, който поради особения си вид се нарича конска опашка (cauda equina фиг. 321).

Гръбначният мозък се състои от сиво и бяло вещество (фиг. 322). Сивото вещество е разположено в центъра, заобиколено от всички страни с бяло вещество. Сивото вещество образува две надлъжни колони с неправилна форма, разположени в лявата и дясната половина на мозъка. Двете колони се свързват една с друга посредством напречно разположено сиво вещество. В центъра на последното се намира централен канал, който минава по цялата дължина на гръбначния мозък. Той представлява остатък от кухината на първичната нервна тръба. Нагоре е свързан с IV вентрикул на главния мозък, а надолу завършва с малко разширение в областта на мозъчния конус. С напредване на