Цени и ценова стратегия на фирмата. Цените като елемент на пазара, видове пазари и особености на ценообразуването
| Икономика_Други | 2010-08-02 | 226 сваляния |
Цени и ценова стратегия на фирмата. Цените като елемент на пазара, видове пазари и особености на ценообразуването. Основни подходи и методи на фирменото ценообразуване. Избор на метод за ценообразуване. Ценова стратегия
Видовете пазари са 4 типа според характера на конкуренцията между тях:1. Пазар на чиста (съвършена) конкуренция тя не се среща в чист вид. Участниците на пазар са фирмите, купувачите и продавачите. Продуктите са напълно еднакви или поне много сходни. Бариерите за вход в такъв пазар за фирмата-пришълец са ниски. Фирма, работеща на такъв тип пазар не може да осъществява такъв тип ценова политика, защото хомогенната конкуренция води до единни цени и разходите на отделната фирма имат значение за рентабилността на инвестициите.2.Монополна конкуренцияучастниците са и продавачи и купувачи, но стоките се различават помежду си, следователно потребителя е готов да плати различна цена за продукта. На такъв пазар отделната фирма е длъжна да провежда такъв тип политика. Бариерите за вход на фирмата-пришълец са ниски.3.Олигополна конкуренция (пазар на скачените съдове) фирмите-произодителки са малко наброй, но заемат значителни пазарни дялове, т.е. цените се изравняват при всички фирми, независимо в каква посока нагоре или надолу. Отделната фирма-участник не може да провежда собствена ценова политика, тъй като е зависима от останалите. Борбата между конкурентите се води в основата на други форми на неценова конкуренция. Бариерите за фирмата-пришълец на този пазар са високи.4. Пазар на чистия монопол 1 подавач или 1 купувач. Има 3 разновидности:-държавен монопол държавата в дадена сфера като монополист може да провежда по-различно ценообразуване, тъй като тя не преследва икономически цели. Затова тук може да се поставят ниски цени, независимо от разходите за реализацията на продукта. Чрез своите цени може да ограничи или увеличи търсенето на опредени продукти;-частен регулиран долна и граница на цените;-частен нерегулиран монопол.Етапите на фирменото ценообразуване са 4:1. Определяне на целта на ценообразуване:
-осигуряване на оцеляването чрез поставяне на минимална цена, на която фирмата може да оцелее, но не за дълъг период от време;-завоюване на лидерски позиции по отношение на качеството;-водеща фирма на пазара по отношение на пазарния дял чрез политика на ниски цени, за да се стимулира голям обем търсене, т.е. ефекта на мащаба.2.Определяне на търсенето целта е да се определени горната граница (максималната стойност) на ценовия диапазон, следователно трябва да се изработи фирмената крива на търсенето (взаимозависимостта на цената и количественото търсене)3.Определяне на разходите разходите биват 2 вида:
-постоянни, които не зависят от обема на произведеното количество наем отопление заплати на мениджърите;-променливи, които се увеличават с увеличаване обема на производството суровини, материали, заплати на роботници;-общите разходи това е сумата от постоянните и променливите, защото цената на продукта трябва да покрива поне разходите по производството му, т.е. тя трябва да е такава равновесната точка, която се получава при пресичането на кривата на разходите и кривата на приходите.4. Анализ на цените на конкурентите това се прави с цел да се определи очакваната ценова конкурентоспособност на продукта, както и допълнителното коригиране на ценовия диапазон, ако се налага.5. Избор на метод за ценообразуване:
-метод на средните издръжки всяка фирма слага надценка над закупената от нея стока;
-целева възвращаемост реализира се чрез определяна на процента възвращаемост;
-метод на търга.6.Формиране на окончателна цена определят се някои психологически моменти във формирането на цената.Пример: цена на стоката 9.99 лв., а всъщност е не по-различна от цената 10.00 лв
Тагове от реферата: енообуванет, страте, енова, емент, особеност, видове











