Цената на златото

от Генчо Стоев

Днес е лесно да се пише, че Цената на златото е магическа книга, книгата заклинание окичила отведнъж автора си с даровете на славата. С малки изключения пътят към успеха при големите таланти винаги е по-труден, отколкото изглежда. Писателят Генчо Стоев изминава мъжествено отредените му километри в търсене на себе си. Пътуванията му (в буквален и преносен смисъл) го срещат с много и различни хора. И на първо място със себе си. Тепърва Генчо Стоев ще търси живите въглени в пепелището на миналото. Наистина, какъв по-подходящ пример за една творческа съдба, за едно съзнание, прозряло, че оцелялото след пожарищата е най-истинското, най-каленото, вечното... Пепелищата на събитията ще бъдат различни чрез единствено смисленото безсмислие да се самопринесем в жертва на нещо или някой след теб, в жертва на себе си, ако си просрял отвъд смъртната цена на думите достойнство и чест.

Един бегъл поглед върху публикуваното от Генчо Стоев през годините след написването на Цената на златото показва, че събитията от април 1876г. Са честа тема в неговите интервюта, статии, есета. Многократно Генчо Стоев ще се връща към паметната дата през погледа на героите и събитията в Цената на златото. Генчо Стоев съзнателно се отказва да покайе подготовката и провеждането на въстанието. От всички възможни епизоди, той избира да ни покаже само един как трима, смятащи се за безнаказани бабаити, биват победени от духовната власт на един телесно слаб човек, какъвто е водачът на въстанието даскал Петър Бонев. Съзнанието на хората вече е узряло за свободата, то има нужда от нея, за да се запази достойнството на общността.Така още в началните страници е въведен един от главните проблеми на романа как свободата се превръща в духовно и кога един народ узрява за нея.

Така поставен, проблемът вече дава възможност да се покажат различните типове човешко поведение и отношение към проблема за свободата. За едни ря е дълг и призвание такива например са Петър Бонев и неговите сподвижници Спас Гинев, Кочо Чистменски и Павел Хадживранев. За други свободата е изпитание, което изстрадалият народ ще трябва за пореден път да посрещне с кръв и лишения това е позицията на Ьаджи Враньо. За трети като кафеджията Гъджо, представител на съсловието на вечно снишаващите се, тя е само празен звук. За баба Гюрга тя е възможност за съхранение на личното и общото достойнство. Така изведнъж привидно простият въпрос за свободата