Израстваийки ние все повече се отделяме като независими личности,със свой собствени виждания,ценности и морал.Но също така,колкото по-самостоятелни ставаме толкова по-голяма става и отговорността,която носим, стават повече и проблемите,с които трябва да се справяме сам. Понякога цялата тази промяна става твърде бързо и не ни се дава възможност,да се адаптираме към нея.Живота започва да ни притиска все повече и повече и изведнъж вече не сме онези безгрижни деца.Амбициите ни се променят,както се променя и вижданията ни.Започваме да си поставяме цели,които са важни за целия ни бъдещ живот или поне на нас така ни се струва.Приоритетите ни са свързани с бъдещето ни реализиране.Цял живот преследваме цели,но понякога когато ги постигнем вместо желаното чувство на облекчение ние откриваме,че сме пропуснали невероятни възможности. Например мотивът ни да учим е,че след това ще можем да си намерим доходна и хубава работа,каквато желаем,но прекарвайки хиляди часове над книгите един ден се събуждаме с мечтаната работа и откриваме,че тя всъщност не е точно това,към което сме се стремили и тогава осъзнаваме,че сме загубили едни от най-хубавите си години.След като ученическите години минават,идва работата,мотивът ни да работим и да пестим,е да се устроим материално,за да можем да извоюваме нашата независимост и да намерим мястото си в социалната стълбица,за предпочитане някъде по по-високите й етажи.Пестим,лишаваме се от редица неща и най-накрая,когато сме събрали достатъчно,за да живее охолно до края на дните си,откриваме,че вече сме твърде стари,обръщайки се назад,виждаме само една непрекъсната борба с проблеми,които ние сами сме си създали.Всъщност живота не е сложен,хората го правят такъв.

Но не бива да се навлиза от една крайност в друга,а именно твърде безсмисленото,безцелно съществуване,в което просто се отпускаш на течението,защото не е сигурно,че то не те води към някоя пропаст.Просто човек понякога трябва да не се замисля твърде много за бъдещето и да не го планира,защото на практика никой не може да предскаже с пълно точност какво ще се случи утре.Най-важното е да се постъпва по правилния начин в настоящия момент,пък каквото е писано да се случи ще се случи.Хората,чиито мотив е именно това-пълноценното изживяване на дните и живот заради самият живот,те са най-щастливите,най-истинските,но много често остават неразбрани и не приети.Те са това,което всеки един иска да бъде,но не всеки има смелостта да живее техния живот.

Човекът е единственото разумно същество,което знае как да направи живота си по-приятен и по-лесен,защото от една страна ,се позовава на знанията на своите предци,а от друга, предава собствения си опит на бъдещите поколения.Най-важното е,че често човекът не спира в стремежа си да постигне всичко и така забравя истинските ценности на живота.

В материалния свят,в който живеем,вещите са придобили голямо значение за човека и съществуването му без тях би било невъзможно.Те не само улесняват начина му на живот,но са се превърнали в неизменна част от човешкия бит и култура.

Всеки от нас започва своя ден с надеждаче този ден ще бъде по-добър от предходния, че една по една трудностите ще изчезват. И всеки ден, всеки един от нас се бори, опитвайки се да намери своето щастие,а то сякаш никога не е достатъчно. В един определен период, докато хората постигнат целите си, те са всичко за тях. Всички те мислят, че това е най-важното нещо и когато го постигнат ще си починат и ще се радват на успеха дълго време. Постигат го и много бързо забравят колко ценно е то за тях и започват щура борба към следващиат най-щастлив момент в живота си. И така до безкрая. Подсъзнателната ненаситност ги води в търсене на голямото щастие, а нещата около тях семейство, приятели, любов са просто даденост и част от ежедневието.
Все повече неща се случват около нас, а ние все по-малко споделяме с близките си. В живота често не осъзнаваме, че всъщност имаме всичко, от което се нуждаем. Стремейки се да открием смисъла на живота, ние го пропускаме, но не осъзманаме грешката си и обвиняваме другите. Или казваме "Такъв е животът!" и спираме да се борим. А това е най-голямата ни грешка, защото да се бодиш, значи, че си жив и че искаш да покажеш на света, че ти си там, че ти знаеш какво искаш и ще го получиш.
Ето защо щастието е много относително. Ако в момент когато си тъжен изброиш всички неща за които живееш. Ако поне за миг се замислиш колко по-лошо може да е всичко, ще осъзнаеш колко голям щастливец си. Когато си тъжен е достатъчно да преброиш онези неща, които дават смисъл на живота ти, а не си купил с пари.Тогава ще усетиш колко много щастие има около теб. Защото щастието не е в това, което имаш, а в това, на което се радваш.

Странно е как човек не осъзнава какво притежава докато не го изгуби. Може би точно липсата на страдание е най-голямото щастие, може би човекът е такъв егоист, че иска да има всичко.
Какво дава смисъл на живота, трябва всеки сам да си отговори. Всички ние гледаме на света през различни очи и преценяме живота по различен начин.Всеки може да се бори, да постига целите си, мечтите си. Защото човек е толкова голям, колото са големи мечтите му. И не е толкова важна самата цел, а пътят, който изминаваме докато я достигнем.
А трудностите, които срещаме по пътя, винаги ни карат да се замислим дали си заслужава. Но все пак това, което не ни убива, ни прави по-силни. И наистина е така, защото превъзмогването на изпитанията ни вдъхва вяра, че можем и така имаме стимул да продължим напред.
Лицемерието също е начин за успех,бно не мисля че трябва да шлащаме такава цена за него.Чесността и искренността също са неща,които всички трябва да притежаваме. Безочие, наглост, безскрупулност, студенокръвие,двуличие са качества,които притежава лицемера.Не ги пожелавам на никой,но за съжаление много хора ги имат.Едни от евентуалните рискове,да бъдеш лицемер са лесна загуба на постигнатото,на принципа лесно спечеленото,лесно се губи;липса на истински приятели;вероятност да бъде измамен от друг от същата порода на лицемерите. Ползата,която може да бъде извлечена от лицемерието е лесна победа, повдигнато самочувствие от способността да мамиш другите. От една страна не е лесно да си лицемер и да не те разкрият,изисква се голяма воля и липса на всякакви лични ценности,също така и безочие,интерес единствено към собственото благополучие,както и непрекъснатото носене на маска.Рискуват се приятелите и личния живот.Постигнатия успех на лицемерите е кратковременен,подобен на пясъчна кула,изграден върху лъжи и задкулисни игри,той рано или късно бива разобличен което води до гибелен край за лицемера,за съжаление понякога разобличаването му,става твърде късно и последиците от неговите действия са непоправими.

Няма нищо по-силно от времето.То променя животи,лекува,съгражда и най-вече никога не може да бъде спряно.Не то живее в нас,а ние в него,каквото и да направим рано или късно ще видим резултатите-положителни или