ПРЕДИСТОРИЯТА

По пътя към Европа

Първият контакт на България с ЕО датира от 1988 г., когато страната ни връчва в Брюксел вербална нота за установяване на официални отношения с Общността. Същата година се установяват дипломатически отношения с ЕО и се постига съгласие за акредитиране на български посланик. През април 1986 г. започват официалните преговори между България и ЕИО за сключване на Споразумение за търговско-икономическо сътрудничество, което става факт близо година по-късно. Документът, подписан от Андрей Луканов, предвижда договарящите се страни да получат взаимно статут на най-облагодетелствана нация. През 90-те години започва нов етап в отношенията ЕО-България. Пръв официален представител на България към Общността през 1990 г. става Атанас Гинев. Същата година Великото народно събрание приема решение, с което изразява желанието на България да стане пълноправен член на ЕО.

След подписването на споразумение с ЕИО, отношенията Европейска общност-България продължават с двугодишни преговори, завършили с подписването на Договор за асоцииране на България към ЕО на 8 март 1993 г. в Брюксел. От българска страна подпис под историческия документ полага премиерът Любен Беров. Същата година договорът е ратифициран от Народното събрание на България. След последователното му ратифициране от страните-членки, той е одобрен от Съвета на министрите на ЕС и влиза в сила на 1 февруари 1995 г.

Президентът Желю Желев и министърът на външните работи Георги Пирински връчват молба за членство в ЕС на срещата на високо равнище в Мадрид през декември 1995 г.

Решение за откриване на официалните преговори за присъединяване на България, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Малта приемат лидерите на ЕС на среща в Хелзинки през декември 1999 г. През март 2000 г. България отваря първите 6 преговорни глави за присъединяване към ЕС. През декември същата година страната ни е извадена от "Списък 101". Към декември 2002 г. са отворени всичките 30 теми за преговори, от които 23 са условно закрити.

В Копенхаген България получи своята пътна карта, в която се отразява желанието ни за членство в Европейския съюз от началото на 2007 г. Успоредно с това правителството отчита напредък по водените преговори, основно със затварянето на преговорни глави. Липсват достатъчно подробности за поетите ангажименти, за стратегията и програмите за изпълнението им, за цената и тежестта върху бизнеса и обществото, за източниците на публични и частни инвестиции. Това особено важи за все още незатворените глави, които могат с основание да се квалифицират като най-тежките и скъпи, една от които е Околна среда.

Прегледът на състоянието на законодателството към края на 2002 г. показва, че в общи линии са приети основните рамкови закони и повечето под законови актове в областта на околната среда. Миналата година обаче ще се запомни със забавяне на темпа (не са приети 2 закона - за генно модифицираните организми и за управление на отпадъците, и 15 под законови акта от програмата за годината) и най-вече със сериозни отстъпления от основни принципи и вече завоювани позиции. Най-драстично нарушение на европейските принципи е даването на права на министъра на околната среда да регулира реда за извършване на оценката на въздействие върху околната среда, както и да изключва определени проекти от обхвата ?. Това е сериозно връщане към годините, в които целесъобразността доминираше над законността.

За разлика от общо положителната оценка за състоянието на екологичното законодателство прилагането му на практика почти отсъства. За прилагането на цялото законодателство ще са необходими огромни инвестиции в публичния и частния сектори. Тези инвестиции не са самоцелни за членството в ЕС , те са необходими за опазване и подобряване на здравето и