Българското у Бай Ганю

Eдва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия бай Ганьо. Мнозина го считат за типичен представител на българския характер, нещо повече на българския национален дух. Считат бай Ганьо за събирателен тип на българин, едва засегнат от културата, самонадеян, пресметлив. Но може ли да се приеме това тълкуване? Имаме ли основание да смятаме бай Ганьо за типичен образ, който обгръща съществените особености на българския народ?

Преди всичко в образа на бай Ганьо са вложени само отрицателни черти, само недостатъци и пороци. Липсват положителни черти, а това поставя под съмнение неговата цялостност. По скоро това е една гениална сатира, разкриваща по неповторим начин отрицателните качества на българина. С Бай Ганьо Алеко не създава съвършено творение, но със съвършенство улучва схващанията на българина за собствената дебелащина, безочливост, подлост и егоизъм.

Бай Ганьо има голяма слабост да говори за отечество и патриотизъм. Той не пропуска случай, тържество, събрание без да провъзгласи най - гръмогласно: За патриоти, ако питаш, ний сме хасъл патриоти. Но когато е сред свой хора, съмишленици, той е винаги крайно откровен за своя патриотизъм, да не би някой погрешно да разбере нещо и да го сметне за прост, да го смеси с идеалистите, които не искат нищо за себе си и постоянно гонят вятъра. Трябва и ний да клъвнем по нещо обича да казва бай Ганьо, - току тъй на сухо патриотизъм бошлаф!

Като се стреми никога да не бъде в опозиция, бай Ганьо е неизменно, винаги родолюбец. Но за това трябва да му се плаща. Довчерашен привърженик на русофобската Стамболова политика, щом се сменя посоката на вятъра, той веднага е готов да стане русофил, стига двесте, сто и петдесет рубли да ми вържете на месец.

Като навлиза в същността на байганьовското патриотарство, сатирикът показва и един друг, много характерен случай на най отвратително користолюбие превръщането на действителни минали заслуги в рента. В Швейцария бай Ганьо особено се възхищава от един обладател на три медала. Този бивш съдебен следовател, награден в Сръбско българската война, втори път за гражданска заслуга, и трети път неизвестно защо, започва да се държи така, сякаш всички и за всичко са му длъжни. При това не само българските поданици и власти! Носителят на трите ордена, притежаващ вече и доста парички, решава да завърши висше образование в Швейцария за три месеца за всеки орден по месец следване, не повече! Бъдещият доктор на науките грубо притиска ректора на швейцарския университет със своите абсурдни претенции. И това най много допада на бай Ганьо: Ректорът започнал да му дрънка, че за да бъдел полезен за себе си и за народа си нему какво му влязва в работа!