Начало > Самопомощ > История на българската държава и

право

Българското средновековно наказателно право

Българско средновековно наказателно право

Васил Юриев Йорданов, фак. 56586,

Найден Рашков Райчинов, фак. 56468

студенти от I курс на специалност "Право" на Юридически

факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

. Престъпления против държавата и религията

1. Престъпления против държавата

Опасността от външни нападения над държавата наложила

изграждането на здрава военна организация, която се

базирала на предана военна служба. Ето защо наказанията,

които са били налагани, за да може да бъде осигурена

военната сигурност са най-строги. В Отговорите на папа

Николай по запитванията на българите Борис поставил

много въпроси за това как да бъдат наказвани този вид

провинения. От самите отговори ние научаваме за

досегашната съдебна практика по тези въпрос. За всички,

които удрят на бяг пред лицето на неприятеля, които

отказват да се подчинят на военна заповед или допуснат

роб или свободен да мине през границата се предвижда

смъртно наказание. В последния случай стражата носи

колективна наказателна отговорност. Смъртно наказание

било налагано и на онези, които не били добре подготвени

за предстоящото сражение.

Борбата за престола и заговорите срещу владетеля датират

от създаването на българската държава и били често

явление по времето на Първото и Второто българско

царство. На смъртно наказание е подлежал всеки, който

образува партия срещу царя без огледа на това, дали е

предприел действия за извършване на заговор срещу него,

т. е наказва се дори само приготовлението на такъв

заговор. Защита на царя е намерила значително място и в

проповедите на християнското духовенство. В своята

Беседа против появилата се богомилска ерес Презвитер

Козма изтъква, че царете и болярите поставени от Бога. В

Синодика на цар Борил е включена анатема 101, която

съдържа проклятие на онзи, който чрез каквато и да е

било хитрина или чародеяние, или обайване, или вражески