Активността на общуването в Интернет зависи много силно и от семейното положение на индивидите. Свободното време на семейните хора е ангажирано в съпружеските отношения; да седнеш в къщи пред компютъра и да сърфираш в Мрежата това си е живо пренебрежение към партньора. Така че мястото на Интернет-общуването в даден социум ще зависи и от мястото на семейните отношения в него: колкото по-важни са те, колкото по-голяма тежест имат в мотивацията и поведението на хората, толкова последните ще са по-малко склонни да се отдават на общуване по Мрежата. И по този пункт българското общество също е доста по-"назад" от американското: в САЩ семейството като "основна клетка на обществото" е много по-ерозирало, играе далеч по-скромна роля, сравнено с нашия все още патриархален бит. Там е много по-голям делът на разводите, на самотно живеещите хора в активна възраст а последната група е една от твърде важните категории Интернет-маниаци... Но тук има и още нещо: в днешна Америка цари дълбоко отчуждение дори в съпружеските отношения! Масовата практика на юридически брачни договори, правото на "личен живот" встрани от погледа на партньора това са само външните, видими страни на проблема. Вътрешните това е, че съпрузите се виждат само по 1-2 часа на ден, уморени от работа; че в къщи нямат дори общи теми за разговор; че се събират заедно само пред екрана на телевизора; че всеки, вместо да говори с другия, пуска компютъра и се понася някъде в Мрежата...

Интернет се цени от хората и заради това, че по него могат да общуват малки и разпръснати общности по интереси професионални, естетически, политически и т.н. Иначе казано, колкото по-голямо разнообразие на интереси и вкусове има в едно общество, толкова по-важно, по-разпространено и дори незаменимо ще е за членовете му комуникирането по Мрежата. Доколкото обаче интересите и вкусовете се индуцират от циркулиращата в социума информация, разнообразието (или еднообразието) на вкусовете и интересите е функция и отражение на разнообразието на масовия информационен пазар книги, музика, ТВ, списания. Проблемът в българската ситуация е, че нашият информационен пазар е твърде малък: езиковият ни ареал е само 8 милиона, при това предимно бедняци. Поради това издателите са принудени да пускат възможно най-масова инфопродукция бестселъри, сапунени опери, съмнителни сензации; оттук и масовите интереси и вкусове се формират много по-еднообразни, отколкото на Запад, където пазарът е голям и дава възможност да се издава продукция, предназначена за по-ограничени кръгове. У нас субкултурите (тук под този термин разбираме не само младежките мании, но и отделни маргинални професионални и идеологически групи) са малко на брой, обхващат сравнително малко хора и са организирани предимно около музикални стилове; това е твърде показателно, тъй като музиката, за разлика от книгите, няма нужда от превод и разнообразието на нашия пазар почти изцяло копира световното.

Като следствие от гореказаното се оформя такъв извод: много повече българи, отколкото западняци, просто не усещат нужда от общуване по Мрежата тъй като 1) постоянно общуват с непосредствено заобикалящите ги хора, и 2) нямат тесни специфични интереси и вкусове, чужди на прякото им физическо обкръжение, които искат да задоволят.

В този аспект потенциално най-голям ресурс на Интернет-потребители са младежките субкултури, израсли като подражание на западни аналози главно, както казахме, на музикална основа. Те обаче обхващат само неголяма част от населението, повечето техни членове не блестят с компютърна грамотност, и освен това напоследък бавно се изтласкват към периферията под натиска на новата наша поп-култура (попфолк и т.н.). Но независимо от това трябва да се има предвид, че