Забравена парола?
Начало на реферати

Българското царство при първите Асеневци


кумански отряди било изобщо умел ход, който усилил бойната мощ на въстаналия български народ и създал допълнителни затруднения на царигрядските управници.

В започващата се нова борба срещу империята двамата братя си поставили вече по-широка цел, а именно да възстановят българската държава в нейните предели, каквито тя имала при последните български царе преди завладяването й от византийците. През тях стояла задачата да се прогонят византийците от трите краища на България Мизия, Тракия и Македония. В изпълнение на този план Асеновци повели действия на широк фронт. След като освободили отново североизточните български земи между Дунава и Стара планина, те започнали да навлизат в Тракия. Един български отряд заедно с куманските съюзници проникнал чак до Ахтопол август или септември 1186 г. По същото време в югозападните български краища започнал борба срещу византийската власт боляринът Добромир Хриз. Той действал с 500 свои съотечественици. Така въстаническото движение получило значително по-широк обхват и поставената от Асеневци цел за възста-новяваването на цялата българска държава в предишните й предели се очертала съвсем ясно.

Разтревожен от неочаквания обрат на събитията, Исак ¶¶ Ангел започнал да се готви отново за война. През есента на 1186 г. той се отправил към Одрин, където се събрала голяма войска, предназначена да прогони нахлулите в Тракия българи и кумани. Една част от войската била изпратена да пази крайбрежните области около Анхиало, а с другата част сам императорът потеглил към Боруй. Междувременно му било съобщено, че неприятелски отряди се намират близо до крепостта Лардея. Той се отправил незабавно към посоченото място, където се завързало голямо сражение. Сведенията за битката са противоречиви, но все пак става ясно, че византийците дали много жертви, без да нанесат особено поражение на врага. Българите и куманите продължили да действат със своите отряди в Тракия. При това положение Исак ¶¶ Ангел решил да проникне в земите на север от Балкана, за да удари въстаниците в самия им център. Този път обаче източностаропланинските, през които императорът искал да мине, били добре защитени и изпълнението на замисления от него план било невъзможно. Исак ¶¶ Ангел бил принуден да се оттегли най-напред в Пловдив, а след това в Средец. Наскоро настъпила зимата. Византийската войска останала в Средец, а императорът се прибрал в Цариград.

През следващата 1187 г. Исак ¶¶ Ангел решил да повтори своя опит, като премине Стара планина от западната й част. Той прескочил старопланинския масив вероятно през Етрополския проход и стигнал до яката крепост Ловеч, която бранела подстъпите към Търново. Градът издържал 3-месечната обсада и накрая императорът се убедил, че по-нататъшната борба срещу въстаналите българи ще е безпредметна и че ще изисква големи жертви. При това положение започнали преговори за примирие. Враждебните действия били прекратени и бил сключен договор между двете страни, при което най-младият от Асеновци третият брат Калоян трябвало да отиде в Цариград като заложник за опазване на споразумението. Събитието се отнася вероятно към края на май или началото на юни 1187 г.

Със сключването на мирния договор в резултат на успешната защита на Ловеч фактически завършил първият и най-важният етап от освободителното дело на българския народ под водачеството на Асеневци. Възстановена била след продължителна и упорита борба отново някогашната българска държава. Неин център станал сега градът Търново, където избухнал бунтът срещу ромеите и от където потеглили първите въодушевени въстанически отряди. Изборът на новата столица бил твърде сполучлив от стратегическа гледна точка, тъй като Търново със своите стръмни хълмове и с обграждащата подстъпите им змиевидно лъкатушеща река Янтра представлявало почти непревземаема твърдина.

В пределите на новоосвободената държава влязла цяла Северна България от Западна Стара планина до Черно море, заедно с Добруджа и областта Загоре в Североизточна Тракия. В ръцете на византийците за известно време останал само черноморският град Варна. Те запазили своята власт и над голяма част от Тракия, както и в югозападните български предели, където продължил да действа Добромир Хриз. Освободителното дело все още не било завършено. Предстоели нови борби за окончателното пре-махване на чуждата власт от всички български земи.

Водейки се от типичното за Средновековието схващане, че наред със самостоятелна светска власт държавата трябва да притежава и самостоятелна църква, Асеневци побързали да намерят подходящо лице, което да възглави църквата в новоосвободената страна. За църковен ръководител бил избран търновският митрополит Василий, който получил архиепископски сан. Изборът станал вероятно през есента на 1187 г. Наскоро след това събитие новоизбраният архиепископ коронясал тържествено Асен за цар на българите. Даването на царска титла на по-младия от Асеневци било признание за неговите големи качества на политически и военен ръководител и за важната роля, която изиграл през втората фаза на въстанието. Титлата цар, която носел още в началото на въстанието, запазил обаче и Петър. Получило се своего рода двувластие, при което върховната власт над по-голямата част от територията на България се давала на Асен, а за Петър остава-ла една по-малка област в североизточните български земи с център Преслав.

Българското царство при първите Асеневци facebook image
Публикувано от: Людмил Стоянов