Забравена парола?
Начало на реферати

Българското царство при първите Асеневци


ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1185/1186-1207 г.) или (1185/1186-1235/1241/)

Корените на възстановяването на българската държава от края на Х¶¶ и първите десетилетия на Х¶¶¶ в. лежат на предходния период от българската история византийското владичество (1018-1185 г.). Падането на България под византийска власт имало крайно негативни последици за българския народ. Българското царство прекъснало своето развитие за 167 години.Въпреки трудните условия и стремежа на Византия да обезличи идиентичността на българите те успяват да съхранат езика,историческата памет,културната си традиция.Българският нярод никога не се примирява с чуждата власт,за което свидетелстват много въстания и бунтове.Първият сериозен опит за отхвърляне ня чуждата власт е въстанието на Петър Делян през 1040 г . Което завършва с залавянето на Делян.Вторе опит има през 1066г когато Никулица Делфина организира българи и влас в Тесалия.Въстанието бързо е опустошено. По-продължително и широкомащабно е надигането на Скопското население през 1072г,ръководено от Георги Войтех.но и то завършва с неуспех.Известни са още -бунта на Нестор в Поддунавието, бунтовете в Месембрия и Средец начело с Добромир и Лека 1078г. и др.Всички те били израз на постояния стремеж на бълг. към възстановяване на своята държавна независимост.
След завладяването на бълг. държава българската
патриаршия била понижена в архиепископия и нейните функции били поети от Охридската архиепископия. Само първият охридски архиепископ Иван Дебърски бил българин, а останалите били гърци. Българското богослужение било заменено с литургия на гръцки език. Изобщо в сферата на църковно-религиозния живот византийската асимилационна политика се чувствала най-силно.

Незавидна била съдбата и на българската аристокрация. Една част от нея била избита още по време на завоеванието, а друга част насилствено колонизирана във византийска Армения и Цариград.

Покорените български земи били администрирани по византийски образец и разделени .Първоначално император Василий ¶¶ не променил данъчната система, установена при българските царе Петър (927-969) и Самуил (991-1014). Не изминали и 10 години от завладяването на българските земи, и наредбата на Василий ¶¶ била напълно забравена. Въведена била византийската данъчна система, но в много по-големи размери и в по-тежки форми, отколкото в другите области на империята. По-високи били налозите и таксите, значително по-тежки ангарийните и натуралните задължения. Замяната на някои натурални данъци с парични довела до засилване на данъчния гнет и до ограбване на селското население. Българите страдали особено много от произволите на византийските чиновници при събирането на данъците и при съдопроизводството. Била въведена и нова система на феодална собственост прония. Държавата, затруднена при изплащането на заплатите на своите чиновници, им давала определена област, от която те събирали данъците в своя полза, докато изпълнявали длъжността си. Прониарите се стремели за кратко време да извлекат максимални приходи, тъй като не били сигурни в запаз-ването на своята длъжност.

Към бедите, причинявани от византийската власт, се прибавили и чуждите нашествия в българските земи. През Х¶ в. източните им предели непрекъснато били опустошавани от печенегите, узите и куманите, а югоза-падните от норманите. През българските земи в 1096-97 г. преминали и участниците в Първия кръстоносен поход (1096-99 г.). За да се снабдят с храни, кръстоносците често нападали български селища и ги подлагали на разграбване и опустошаване. Византийската държавна власт се оказала безсилна да организира защитата на Балканския полуостров от чуждоземни нашественици, чиито най-силни удари изпитвали българите.

Засилването на духовния гнет над поробеното население намерило израз в подмяната на българското висше духовенство изцяло с византийско. Богослужението в градовете започнало да се извършва на гръцки език. Системно била унищожавана българската книжнина. Въпреки всичко провежданата стихийно или организирано културна асимилация на българското население имала успех главно в средите на бившата аристокрация и духовенство. Обикновеният българин ревниво пазел родния си език и своите народностно-културни традиции.

Засилването на данъчния и духовен гнет над българското население предизвикало широко недоволство. То се изразило в избухването на редицата локални бунтове и въстания .И въпреки неуспеха им,показали готовноса на бълг. да използват всяка подходяща ситуация за подновяване на своята борба срещу В-я.
По
-голямата част от византийското владичество на българските земи преминала под управлението на династията Комнини (1081-1185). През 1186 г. Византия претърпяла тежко поражение от селджукските турци . Поражението довело до политическа криза в империята и поява на отцепнически движения. През 1185 г. династията Комнини паднала от власт и на нейно място дошла династията на Ангелите. През същата година италиански нормани превзели две големи балкански крепости Драч и Солун. Неуредени оставали отношенията на Византия с Унгарското

Българското царство при първите Асеневци facebook image
Публикувано от: Людмил Стоянов


Металургия на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.