БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ И ЛИТЕРАТУРА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО

В началото на XIV в., когато в Западна Европа започва Ренесансът, България вече се намира под турско робство. Поради тази причина Българското възраждане закъснява с четири века. За негово начало се смята делото на Паисий Хилендарски и книгата му История славянобългарска" от 1762 г. Като първосъздател на националноосвободителната идеология Паисий формулира триединната задача на Българското възраждане национална, просветна, духовна самостоятелност и политическо освобождение.

Периодът на Възраждането обхваща времето от началото на XVIII в. до Освобождението на България (1878 г.). Това е периодът, в който се осъществява исторически преход от Средновековието към буржоазната епоха; развиват се и се утвърждават стоково-паричните и капиталистическите отношения, формира се структурата на буржоазното общество. Процъфтяват занаятите, оформя се еснафска организация, която изиграва важна роля в развитието на занаятчийското производство. България се изявява на европейския пазар. Във важни търговски центрове се превръщат българските градове Русе, Търново, Габрово, Свищов, Одрин, Пловдив и др. Появата на нови обществени класи поражда нови идеи и нов светоглед. Главно място в тяхното разпространение има просветното движение, което започва с постепенно ликвидиране на старите килийни училища и откриването на нови светски учебни заведения. Появяват се първите периодични издания сп. Любословие" (1844 - 1846), в. Български орел" (1846 - 1847), Цариградски вестник" (1848 1862) и др. През XIX век се формира и българският книжовен език. Създават се първите читалища.

Наред с културното възраждане българското общество се стреми към духовно обновление, като се бори за самостоятелна църква. През 1872 г. е изградена Българската Екзархия първата общобългарска национална институция. След Кримската война (1853 1856)) се създават първите български емигрантски политически организации. В годините след войната се забелязва оживление на освободителното движение със своя политическа идеология и организация, чийто първосъздател е Г. С. Раковски. Неуспешните четнически акции от 1867 1868 г. са повод за изграждането на обща политическа организация на българската емиграция Български централен революционен комитет в Букурещ. Започва апостолската дейност на Васил Левски, завършила с трагичната му гибел през 1873 г. Жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. принуждава европейската общественост да обърне внимание на българския въпрос. Така се стига до Руско-турската война от 1877 1878 г., която довежда до Освобождението на България.

Литературата на Възраждането живо откликва на проблемите на своето време. Тя може да бъде периодизирана по следния начин (според проф. д-р Иван Радев):