[18:34:40] Ђ ! : Българските светци: съвест и духовни зеници на народа ни

Кога един народ престава да бъде народ? Когато се разпадне духовната му цялост, чиито устои се коренят в духовната му сърцевина, пренесена през времето, ненакърнена от духа на времето. Единствено неподвластна на духа на времето, духовната традиция на Православието е запазила българския народ през вековете. Всеистинни са думите на високопросветения йерарх на Българската Православна Църква, Търновския митрополит Климент (Друмев): има Православие у нас, има и български народ; няма Православие няма и български народ. Гледащ на народа ни от висотата на зрелия духовен опит, обобщаващ чрез този опит многовековния исторически опит на българския народ, митрополит Климент ясно и непререкаемо е преизказал вечно валидните евангелски Христови слова: без Мене не можете да вършите нищо (Ин. 15:5). Укоренен в Православието, нашият народ просъществува благодарение на устойчивостта си в православната духовност, на предаността си към православното Предание и на вярата си в извечността, всезначимостта, небесността на Православието. Чрез Православието нашите прадеди осмисляха и живота, и смъртта си. Първи сред славяните нашите прадеди чуха животворните слова на Йоановото свето благовестие: В начало беше Словото... Първата твърдиня на народността ни книжовното слово бе и първото духовно съкровище на нашия народ: славянският превод на Свещеното Писание. Огромното славянско море, свързано чрез различните наречия на общия ни праезик, в един миг се приобщава към всеспасителното слово на Богочовека и Господа Христа. Изведнъж човешкото немощно и разноречиво слово се потапя в богоизкованото кирилометодиевско слово и добива криле. Поставя се основата за духовно единство на народа ни. В богочовешкото тяло на Църквата всеки живее във всички и всички във всекиго, пише златословесният философ на Св. Дух, архим. Юстин Попович. Всичко им е съборно, богочовешки съборно: всички са сътелесници един другиму, под една Глава Господа Христа, Богочовека (Догматика Православне Цркве, Београд 1978; т. III. с. 673). И нашият народ, още в началото на своята история, получава от Бога преизобилна благодат приобщава словото си към Божието слово и самия себе си към Христа чрез светото си покръстване. Ето защо в мисълта на митрополит Климент Православието и българския народ са свързани неразлъчно както тялото без душата се превръща в труп, тъй и българският народ без своята душа, Православието, тоест без Христовата истина, без Христа, се превръща в съсипня, руина, сбор от живи мъртъвци...

Смисълът на християнския живот, смисълът на Христовото въплъщение, земен живот, разпятие, възкресение и възнесение, същина на цялото Православие, е приемането на благодатта на Светия Дух от човека, сиреч обожението на човека, постигането на святост и съвършенство. Такъв е и идеалът на един приел Христа народ да бъде свят и во веки Христов. Ако бъде така разсъждава архим. Юстин, народът ще надвие всяка смърт и нищо не ще му навреди, нищо, нищо (Православието като философия на живота, Св. Гора Атон, 2000, с. 90). Народността си един православен народ осмисля единствено чрез Христа, т.е. чрез носенето на Христовата истина и Христовия Кръст през вековете, което включва: опазване непорочността на Христовата вяра и очистване от греховността до постигане на святост. Затова о. Юстин възкликва: съвестта на народа са неговите светии (там), да съвест и духовни зеници на народа, през които в душата му влиза светлина от небето, са неговите светии, без които народът е сляп и тъне в мрак и заблуда. Кажи ми колко светци е дал народът ти на небето, и аз ще ти кажа каква е душата на твоя народ!