21.10.2008г. Българските кооперации през периода на държавния социализъм Л

След свалянето на Стамболийски, българското кооперативно движение е подложено на репресии. Причината е, че то е свързано с работничеството, селското население и с леви партии. Има случаи на арестувани кооперативни дейци, на закриване на кооперации по силата на закона за защита на държавата. Той е въведен в края на 1925г. На тези действия кооперациите в България стават все по- сплотени, а някои от тях се обединяват и всичко това дава възможност по- леко да се понесат последствията от избухналата световна икономическа криза през периода 1929 -1934г. Тъкмо тогава се появяват повече от 1500 нови кооперации, които са опора на цялото население в България. Кооперациите доказват, че са антикризисни структури и помагат на хората да оцеляват в тежки моменти. Ето защо те са необходими за всяка една икономика.

Към 1934г. у нас са регистрирани почти 5000 кооперации, а реално функционират активно около 3700. През годините на войната има силно ограничаване на дейността на кооперациите във връзка с подготовката и участието на България в нея. Редица дейности стават само с държавно разрешение и строг държавен контрол (износ, внос, търговия на едро с храни, тютюн). Кооперациите са задължени ежеседмично да дават отчет на властта, какво са изкупили, какво, колко и на кого са продали. Тогава е въведена купонна система (четиридесетте години) и кооперациите са задължени да правят доставки на държавата на селскостопански суровини и продукти.

След войната България остава в зоната на влияние на тогавашния съветски съюз- мощна тоталитарна държава с централизирано планиране, огромен репрасивен апарат и контрол над всички сателитни държави от Европа в това число и България.

У нас се извършват радикални икономически и обществени промени: национализация на частните предприятия, въвеждане на централизирано планиране, ограничаване на стоково- паричните отношения, прилагане на фиксирани цени.В страната се въвежда еднопартийна система и тотален държавен и партиен контрол на целия живот в страната.

Българските кооперации в тази обстановка понасят огромни деформации. Те трябва да функционират по образ и подобие на цялата система. Още тогава международният кооперативен съюз предупреждава, че ако кооперациите не бъдат запазени автономни и ако има намеса на държавата в тяхната работа, те ще се деформират. Така и става. През този почти 45 годишен период българското кооперативно движение не трябва да се разглежда еднозначно, защото има и много постигнати резултати и едновременно с това много нанесени вреди.

Резултатите се дължат на силната централизация в организационно отношение и на ресурси . През 1946 година всички кооперативни съюзи са закрити и е създаден един Централен кооперативен съюз. Ако трябва да се обобщят резултатите, те са :

• беше изградена огромна материално - техническа база, магазинна мрежа, складови бази, производствени предприятия, социални обекти почивни бази, детски градини, кина, читалища, административни сгради;

• Бяха създадени голям брой високо квалифицирани ръководители, ръководни и изпълнителски кадри;

• Развиха се нови кооперативни дейности: например кооперативен туризъм;

• Силно се развиха външно- търговските връзки и износа на кооперативна продукция (храни, деликатеси, консерви );

• Над 50% от населението се обслужваше от кооперативната търговия;

• Кооперациите станаха гръбнакът на местната промишленост в много градове и села главно в областта на шивашката индустрия, трикотажа, битовата химия, домашните потреби, железарията, бижутерията, сувенирите, мебелното производство и много други;

• Благодарение на кооперациите България една от първите в Европа смени през 1952 година купонната система ( Франция прави това през 1954 година);

• Към 1975 година благодарение на кооперациите България произвеждаше от три до пет пъти повече земеделска продукция от нуждите и. Създаването на трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) след 1948 година, в много случаи с принуда и заплахи, допринесе за модернизиране на българското земеделие, чрез уедряване на площите, механизация, електрификация, агрохимия, ветеринарно дело, въвеждане на нови породи животни и сортове