Българските хъшове-герои и мъченици-(съчинение- разсъждение върху и глава от повестта НЕМИЛИ-НЕДРАГИ на ИВАН ВАЗОВ)

В първа и втора глава на повестта Вазов описва живота на хъшовете,прокудени от отечеството,принудени да търпят лишения и страдания,но решени на подвиг и саможертва заради свободата.

Авторът ни въвежда в света на хъшовете-герои и мъченици. Повестта започва с описание на потискаща природна картина, насочваща към трудното съществуване на емигрантите.Нощта е мрачна и влажна.Браилските улици пустеят.Задушаваща мъгла покрива всичко с отровния си дъх.Магазините и лавките с гръмки имена са затворени.Свети само будното прозорче в кръчмата на Знаменосеца.Това е една дълбока изба,в която се влиза по стръмна и извита стълба,на потона Є виси опушена и полуразбита лампа.Топъл и задушлив въздух изпълва подземието.На стената са налепени няколко литографически картини,изобразяващи боевете на Хаджи- Димитровата чета.

Кръчмата на народния знаменосец Странджата приютява гладните и бездомни хъшове.Обстановката е съвсем бедна,но картините напомнят славното минало на тези герои и мъченици,обрекли се на отечеството.

Дружината е насядала върху одърчето в избата.Най-старият от тях е снажен,дълголик,сух и жълт.По челото му личат белези от зараснали рани.Мъчителна кашлица раздира гърдите му.Той внимателно слуша разказа на Македонски и разгорещено го прекъсва,ако сгреши.Хъшът,който припомня с разказа си отминали битки,е висок мъж,с надупчено от шарка лице,облечен в извехтяло палто без копчета-Македонски.До него стои Хаджията,по чието лице се чете умора и отпадналост.Преждевременна старост личи и в чертите на Попчето.Трудното,мъчително ежедневие на мъчениците ги е превърнало в състарени,облечени в дрипи скитници,чийто родолюбив дух ги издига над мизерията и изпитанията.Сред дружината се откроява Странджата-сух като скелет.Мъчителната кашлица подсказва,че едва ли дълго ще живее,но той има зад себе си славно и легендарно минало.С трепетно вълнение слуша разговорите най-младият от присъстващите,Бръчков.Той лови жадно всяка дума на разказвача,а когато се намеси старият хъш,вниманието му се превръща в благоговение.

Бръчков е син на богат свищовски търговец.Напуска бащиния си дом,воден от жаждата да усети новото,непознатото.Романтичният младеж оставя след себе си монотонния и обезпечен живот,тихото и егоистично съществуване,за да поеме привлекателния,пълен с неизвестности път на емигранта.Младата му натура е преизпълнена с родолюбиви чувства.Мечтател и идеалист,той иска да изпита вкуса на новото и непознатото.Македонски го забелязва на пристанището и го довежда да