Българският свят през погледа на Алековите фейлетони

Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази действителност. Алеко твори с формите на самия живот, с други думи той е реалист в най-чистия смисъл на думата. Това е означава, разбира се, че творчеството му е лишено от субективен патос. Напротив, именно субективния оценачен патос от гнева до възторга е най-характерно за Алековата морална позиция. Но неговите морални реакции са винаги предизвикани от сблъсъка с действителността и изразявани чрез отразените й форми. Творчеството на Алеко е синтез на тоталните тенденции на своето време и ако това е основата, то художествената действителност успява чрез нея да обобщи характерни етнопсихологически черти, видени в своята социална проекция.

Във фейлетоните си Алеко се спира най-много на две явления, които са нови за народа след Освобождението и според него в бъдеще ще влияят върху неговия характер - изборите и чиновничеството. Бързото опорочаване на изборите в краткия период на съществуване на българската държава, проявите на насилие, говорят не само за незрялост на политическия живот у нас, но и за развихряне на партизански страсти, които ще развратят българина. Поставен в нови условия, смутен от безпардонността на политическите дейци, народът се справя по стария изпитан начин - чрез хитрост. В своите народопсихологически оценки писателят определя народа като "вироглав", неподдаващ се на подкупи и на голи обещания, със съхранено нравствено чувство, но безпомощен при проявите на насилие от страна на правителство и жандармерията. Особена заслуга на Алеко е открояването образа на чиновника, който със своя манталитет и философия за писателя е един от факторите за развращаване на българския характер. За народа ни чрез робството този съществен елемент от държавната структура винаги е бил превъплътен в поробителя - ориенталски ленив,