Българският символизъм

Символизъм от старогръцки има три лексикални значения: 1) хвърлям заедно; 2) събирам, свързвам; 3) разбирам, схващам. За начало на Европейския символизъм започва да се говори след сонета на Бодлер Съответствия. Приема се, че той е основополагащ за символизма. Именно Бодлер създава темата за универсалните аналогии, според която целостта е осъществена посредством мистическа връзка между нещата. Тази връзка се долавя интуитивно от твореца и се изразява чрез символите. Принципът на съответствията се изразява в темата за съзвучията и в мотива за отраженията. За символистите основно изразно средство е символът. Особености на образа символ:

1) стремежът символът да бъде превърнат в синтез между материалното и духовното, видимото и невидимото, цвета и човека. Чрез символа се търси същината на нещата, скрити под булото на видимостта.

2) възможност да се изрази многозначното като се търси точното значение в определения контекст (универсални символи се използват от символистите, но те са също многозначни река: битие, време, граница, променливост, пречистване).

3) съществуват аналогии, очертават се и онези нишки, които дават възможност да се проектира личното върху космичното и обратното.

Символът е категоричен отказ от описателността. Чрез него визуалното се разколебава и акцентът се поставя върху духовния смисъл на нещата. Програмен момент в поезията на символистите е образът в движение, темата за непрекъснатите метаморфози на света и човека. Чрез символистите света се одухотворява. Използват се интензивно антропоморфизацията (придават се човешки черти на нещата) или антимализацията (животински черти).

Чрез образа на символа се постига по-висока степен на сугестивност (разчита се на асоциации, а не на логически връзки). За образа символ са характерни намека, полутона, загатнатия контур, нюанса, защото образите са представени в движение и интуитивното съзнание не може да постави точен периметър. За образа символ е характерна музикалността на изказа и тя се обвързва с две неща: 1) представата за хармония; 2) чрез нея се постига мистичност на свето-възприятието. Тази музикалност е постигната чрез повторение на различни структурни нива на текста.

Нирвана (Яворов) музикалността е постигната чрез: 1) алитерация на б и н; 2) повторение на морфемата/представката без. Водите са без граници, без точни периметри. Битието е без граници, без периметри и това характеризира душевното състояние на човека. Повторение на води те са символ на битието, вечното търсене.

Естетика на символизма: Основна цел на символизма и на символистите е самоусъвършенстването на личността. Основна тенденция в поезията на символистите е преливането на философия и поезия. Текстовете имат философски характер и в основата им са проблемите за човека и Бога, проявите на божественото, познанието, истината, тайните на битието, човекът като загадка и др. Тези философски проблеми да интерпретирани в духа на Шопенхауер и Ницше.