Българският образ на света в поезията на Ботев

Вече четвърт век се занимавам с описание на националните образи на света. Всяка национална цялостност е космо-психо-логос, т. е. единство на природата, националния характер и логиката на мисленето. За да разбера българския дух, националната скала на ценностите, се занимавах отблизо със стихотворенията на Ботев. Както композиторът пише романс, така може и мислителят: подлагайки всяко стихотворение на поета на медитация, през есента на 1980 г. аз написах 20 литературно-философски романса върху стиховоте на Ботев. Именно един от тях върху стихотворението Майце си" - предлагам в следващите страници. Тук главната тема е: архетиповете на Бащата, Майката, Сина и тяхното съотношение в българството. [1]

Относителната значимост на тези образи е показателна за всяка национална литература. В Елада и изобщо в Западна Европа е характерен архетипът на Едиповия комплекс: синът убива бащата и се жени за майката. Оттук култът към новото, младото, прогресът, революциите... За Изтока е по-характерно онова, което аз наричам Рустамов комплекс" бащата убива сина и притежава съпругата-майката-снахата: Рустам убива сина си Сухраб; Иля Муромец Соколник; Иван Грозни, Петър Първи и Тарас Булба - синовете си; свекърът любовник на снаха си, се среща често при Горки. Тук в съзнанието Бащата е по-важен и по-силен от Сина: отечеството" е именно служене на синовете на бащите - .във Философия на общото дело" на Фьодоров. За Америка (САЩ) аз си направих извода за комплекса на Орест" майцеубийството: преселниците два пъти убиват майката: напускайки старата майка-родина и отнасяйки се с новата земя не като с майка, а като със суров материал за преработка.

16.8.80. Как е това при българството? И ето, при Ботев, в неговия душевен свят, има безусловен превес на Майката над Бащата. И това е характерно изобщо за българството.

Откъде се поражда у народа важността на архетипа на Бащата? Ако се изхожда от типа природа, то Бащата обикновено се асоциира с небето (Уран!) и неговият образ е мощен-величав, представителен там, където небето е огромно, обширно. А това е така при равнинните или при морските народи. За руското небе няма препятствия на земята не е като при планинците, където планините са гърдите, изпъкналостите на Майката-земя, надигаща се властно да погълне в себе си небето! И не напразно при такива народи (при грузинците, арменците, при българите, отчасти при гърците от континента) архетипът на Великата Майка е по-важен от архетипа на Бащата. А при кого е велик последният? При юдеите, при арабите, тюрките обитателите на равнините, степите, пустините, платата (като космос на чергарите, космос на Исляма, където Отецът-Аллах е безспорен във властта си над човека).

А ако погледнем от културата и историята, от формирането на социума, на обществото - къде е важен архетипът на Бащата? Разбира се, в онези страни, където държавността и войнствеността са важни, принципни за съществуването на същината и истината за дадения народ.

Но за българите това не бива да се каже: те може да са имали или да са нямали своя държава (както я е имало и нямало в историята), а същността им и без нея, и без това умее да се държи в битието. Държавността и войнствеността тук, така да се каже, са факултативни, незадължителни, вторични - не чрез тях се изразяват и се държат