и търсите пища в гръцкия разврат,

и ръгайте грешно бащини си кости,

и нашите нрави,че те били прости!

Лирическият говорител провокира хулниците да прозрат светлината - контекстов синоним на знанието, да се събудят от невежеството и да се гордеят с принадлжеността си към българския народ."Четете да знайте" подтиква лирическият говорител и по-нататаък "четете и знайте".Повелителсността на глаголните форми е подсилена от повторението им.Зовът на Паисий към народа,надеждата му е да достигне българина до знанието."На ви мойта книга - тя е вам завет/нека се преписва и множи безчет".Дарявайки им историята, сътворителят й им дава основание да се гордеят с българския си корен, както сам я нарича книгата е "божа благодат...който знае нея - много ще да знае".С историята,която написва, Паисий запалва свещ в тъмнината,сред която живеят българите, хвърля най-първата искра в народната свяст".Метафорично представеното невежество на сънародниците ни чрез образа на тъмнината е противопоставено на знанието,което мрака и поставя началото на пробуждането на българския дух и зарайдането на българската народност.

"Паисий" принадлежи към "Епопея на забравените" и е част от Вазовия пантеон на беликите български бъзрожденци.Паисий се явява просветител на българите и е основоположник на българското самосъзнание сред обществото.