" Българският език " - Иван Вазов

"Език свещен на моите деди,

език на мъки,стонове вековни,

език на тая,дето ни роди

за радост не - за ядове отровни."

Съществува схващането , че националната характеристика се определя от общ език,обща територия и обща история. По тази логика онази част от Вазовото творчество, която е посветена на България и българското ( а това е почти цялото литературно наследство на големия творец), се конкретизира от езика ,природните красоти и богатия исторически път на народа ни .Най-красивите и силни слова на Вазов са за възхвала и израз на възторг и преклонение пред красотата на земния рай България, изразителността и музикалността на бълг. език и богатата с примери на героизъм и изключителни подвизи българска история.

Наред с най-красивите слова, израз на Вазовия искрен и кристален патриотизъм ,големият творец с болка и гняв реагира на всички опити да се подцени и обезцени дори и най-малкият знак на националната ни идентичност. А ако тълкуваме историята на народа ни по Вазовите стихове, то времето непосредствено след Освобождението е богато на опити да се омаловажи българското. В първите следосвобождението години е създаден безсмъртният цикъл " Епопея на забравените " ,за да се превърне в духовен паметник на живите. В последната от цикъла творби , химн за прослава на високия дух на българина , " Опълченците на Шипка" поетът полемизира и отрича категорично всички злонамерени обвинения с/у българската история и свобода.Почти по същото време в стихотворението "Отечество любезно " се внушава по безпорен начин изключителната хубост на несравнимата с нищо друго освен със земен рай бълг. природа. И пак в тези първите следосвоб. години се ражда възторжената защита с/у абсурдните обвинения към възможностите на родното слово стихотворението " Българският език ".

За Ив. Вазов говорим не само като поет ,писател,публицист и общественик , но и като за гражданин с отворено съзнание и чувство за дълг. За българина Вазов посегателството към родното е най-страшното престъпление . в опитите си да защити родната природа, историята и езика Вазов преминава обикновено в настъпление към чужденците и отродилите се наши сънародници и изгражда най-възторжените химни за прослава и патетично преклонение към дълговечната и внушителна ,щедра на значими дела българска историческа памет, несравнима с разнообразието и прелестите си родна природа и богатия на "хубост,мощ" и "изразитост жива" български език. Това е Вазовото съкровено схващане за мисията на твореца и истинския родолюбец.

В стихотворението Българският език Ив. Вазов гради представата за божественост и сакралност на родното слово като жива връзка м/у поколенията , като кръвна, генетична обвързаност с трудната съдба и страдалческа участ на народа ни. Творецът ,човекът на словото Вазов изразява и своята убеденост ,че бъдещите поколения ще намерят вярно своето място като пазители ,обогатили и като верни синове на най-прекрасния сред прекрасните родния език. Творецът обещава да съхрани и обогати чрез поетичното си наследство една от родните светини и да предаде на идните българи в кристален блясък бълг. Език.

Стихотворението Бълг. Език е изградено като мислен диалог с родното слово. Изборът на одическия жанр предполага интимността и съкровенността на обръщението. Езикът още в първия стих е назован свещен . Святостта е заявена от дълговечната, изконната връзка с дедите.Той , езикът,пренася във времето и мъките,и стоновете на народа ни, устоял и запазил се пак чрез езика. В премеждията и трудностите се каляват силите, ражда се устойчивостта. Изцяло в духа на възрожденската традиция езикът е на тая, дето ни роди и майка, и родина. Първата строфа очертава ярко божествеността ,ореола на светинята роден език традиция,чиито корени преминават назад във времето през болезнения,страстен зов на Хилендарския монах и достигат до възторженото прогласяване в далечния девети век ,че божието ще звучи и на езика на българите.

Използвайки цялото богатство на реторичния стил,Вазов внушава разкъсващата болка на лир. Говорител чрез подредените в градация страшни въпроси. Всички хулители,непощадили от грозните си обвинения бълг. език , дори не са се вслушали в прекрасната мелодия на родните