БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

ИВАН ВАЗОВ

УВОД

Безграничната и всеотдайна обич към България е онази мощна, свещена сила, която повече от половин век движи поетичното перо на Иван Вазов един от най-обичаните и най-български творци. Най-български, защото в центъра на неговото светоусещане стои тя, една-единствена, България. На нейните съдбини, възходи и падения, на многострадалния български език Иван Вазов посвещава своето богато и удивляващо с обема си творчество.

ТЕЗА

Стихотворението Българският език представя образа на родното слово като вътрешно противоречие между възхвала и ругателство. Вазовият поетически текст е полемичен отговор на изречените срещу езика ни мерзки думи както от наши, така и от чужди, и в същото време защита на културната му стойност. Авторът изразява гневното си възмущение от несправедливите нападки срещу българското слово и дълбокото си преклонение пред неговата святост, защото в статуса на Божие творение то е съвършено.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В одата Българският език родното слово съществува между прославата и охулването, между утвърждаването и отрицанието. Чрез силата на поетическото внушение Иван Вазов намира верния път към възраждане на духовността. За него творчеството има смисъл само ако възпитава поколенията в любов към родното народ, земя, език.