Забравена парола?
Начало на реферати

„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК”


„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК”

Стихотворението „Българският език” е създадено от Вазов след Освобождението, когато в обществото все още се ширят твърдения, че родното ни слово е тромаво, бедно, неизразително. С творбата си поетът дава отговор на онези, които омаловажават достойнствата на нашата реч.



Още първите стихове на произведението насочват вниманието на читателя към мисъл, която трудно може да бъде оспорена: българският език се е запазил през вековете, съхранил е родната традиция и е устоял на превратностите на времето:

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Епитетът в инверсия „свещен” откроява ценността на словото ни. Неговата святост според лирическия герой се състои в това, че то е пренесено във вековете от народ страдалец и е свързано с най-свидния и близък човек – майката. За поета значимостта на един език се крие в това доколко той свързва поколенията и помага за формирането на национална традиция и самосъзнание. Още в началото на творбата в метафоричния израз „ядове отровни” откриваме обаче и тревогата на лирическия герой, породена от несправедливото охулване на речта ни. Именно този факт провокира разгръщането на една полемика за достойнствата на българското слово. В нея лирическият говорител сблъсква два противоположни възгледа за езика ни. Според първия от тях той е груб и беден, липсват му богати изразни възможности. Тази теза се изповядва от отрицателите на словото ни. Според другата гледна точка речта ни е мелодична, изразителна, разнообразна. Това е позицията ва вазовия лирически герой. Основният похват, с чиято помощ са откроени тези два възгледа, е антитезата. С реторични въпроси говорителят в творбата отхвърля нападките на хулителите:

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?


Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Достойнствата на българското слово са подчертани с епитета в инверсия „прекрасен”. Той разкрива възхищението на лирическия герой пред красотата на речта ни. Метофоричният епитет „сладки” потвърждава разбирането, говорителят е трайно и съдбовно привързан към родния език. Качествата на словото ни са възвеличени с поредица от контекстови синоними: „хубост”, „мощ”, „разкош”, „размах”. Те изграждат представа за език с богати изразни възможности, музикален, носещ в себе си особена сила и чар. Детайлите „гъвкава”, „звънлива”, „руйни”, „жива” допълват впечатлението за една мелодична реч с огромно словесно богатство. В същото време ясно е очертан и портретът на хулителите. Поведението им е определено с експресивния глагол „руга”, а нападките срещу език са наречени „хули гадки” и „думи кални”. Епитетите, единият от които метафоричен, показват низостта на онези, които оспорват качествата на речта ни. Отрицателите обаче не са назовани по име, нито лирическият герой се обръща директно към тях, както е прието при спор. За него тяхната позиция е недостойна, незаслужаваща пряк отговор. Затова обръщението е насочено към езика. Вазовият лирическия аз приема с болка и огорчение всеки упрек в грубост, неизразителност и тромавост на словото ни. Изразява разочарованието си от това, че речта ни е несправедливо подценена и омаловажена. Затова тонът на творбата става полемично напрегнат, драматичен. Говорителят упреква „и чуждите, и нашите”, които отричат предимствата на българското. За него най-важното разграничение между своите и чуждите не е формалното, а това доколко всеки е способен да оцени достойнствата на родното.

Докато в началото на стихотворението са изтъкнати предимствата на езика като начин за общуване, по-нататък лирическият герой разгръща полемиката в друга посока – дали българското слово притежава качества като средство за създаване на поезия, дали има изразните възможности да провокира естетическо чувство, да събуди радост, гняв, тъга, възторг. И тук аргументите на двете спорещи страни са представени антитезисно:

„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК” facebook image
Публикувано от: Татяна Боянова

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.