ЕЗИКЪТ СРЕДСТВО ЗА СЕБЕПОЗНАНИЕ

Одата Българският език от Иван Вазов

Одата е лирически жанр, името на който идва от старогръцки език и означава песен, т.е. подобен лирически текст е въз-пяващ, въз-хваляващ, утвърждаващ с патос /страст, чувство/. Българският език е одическа творба, която среща две гледни точки за своето и родното диаметрално противоположни. Едната от тях на клеветниците и хулителите на родното слово е обективно несъстоятелна, но въпреки това творбата не я подминава с мълчание, а гласно й се противопоставя, за да отстои непреходни ценности и да утвърди знанието за себе си, като път към себепознанието и самоуважението.

Според немския философ Мартин Хайдегер езикът е домът на битието или казано по друг начин, ако нещо не се случва на нивото на езика, значи то въобще не се случва, отсъства, дори не съществува. В този смисъл българинът и българското могат да се случат само на нивото на българския език. Родният език е средство за идентификация /себенамиране/ , за заявяване на националност, култура, самоопределеност, самобитност. Одата Българският език отстоява едно висше духовно и ценностно право да познаваш и цениш езика си, за да не си бездомник и безродник, за да не си лишен от битие.

Началната трикратна анафора на език в първа строфа на стихотворението откроява три значими достойнства на българския език. Той е свещен,т.е. сакрален /съкровен, за посветени, божествено тайнство, висша ценност за цяла общност/, той е и език на дедите има вековна история, съхранявана и отстоявана във времето. Устоял на изпитания, родният език е оцелял в съдбовни ситуации и така се е себедоказал като родова памет. Изконно достойнство на българския език е и това, че е майчин, т.е. роден, близък, скъп, свой за българите. Четвърти стих обаче откроява казването на лирическия аз, че човекът-българин е роден за ядове отровни. Яснота защо внасят втора и трета строфа, които чрез риторични въпроси въвеждат мотива за хулите и ругателствата, за неоснователните упреци, отправени срещу българския език. Лирическият аз избира за свой адресат на говорене родния език, защото го оразличава като стойностен и достоен диалогичен партньор. Заговаряйки на езика, той говори за самия него, като с любов изтъква неговата мелодичност в звуци сладки, неговата хубост,мощ и назовава речта му гъвкава, звънлива. Българският език според лирическия аз е прекрасен, той се откроява с размах и изразитост жива. Родният ни