Георги Раковски

Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград

С извод от приготовляемая съвременна българска повестност, начинаеща от падения

Българии под турска власт до днешни времена. Белград, печатано в Кн. сръб.

книгопечатня, 1860.

Сава Юванувичу и Вас. Поповичу, котленци

Староелинская повестност, похитивша и освоивша в старост чужди народности и

подвиги, засенила беше начало повестности всех европейских народов за няколко

векове, до познание учених европейцев с Хиндистана, с негова пребогата

книжевност и от памтивека дълбоки му науки, при коим съхранивши се в гръцки

стари книги, вижда се като слаби искрици, зети от Хиндистанско гогнезрачнаго

светилища! А за начало християнства в Европа, кое е започнато първи път от

самаго посланика Павла в Македония и Дардания и разпространило се по цяла

Илирия от македонци българи, после же 300 години развило се е от Великаго

Костадина, не гърка съща, то и за него гърци, въдворивши се във Византийска

държава, после Великаго Костадина, и вмъкнавши свой език, сплели са басни и

легенди, че тии уж просветили цял славянски род с християнство и изобрели им

писменост, и то чак в деветий век после Христа за Преславски двор! Ако и

македонски българи еще от времени апостола Павла да бяха приели христянство,

учредили първая в Европа черкова по свидетелству того истаго посланика Павла.

Какво по-голямо глупомислие може би от того, да се полага начало християнства и

изобретение писмености за сички славяни чак в деветий век после Христа, за

славяни, кажа, съставляещи и тогава еще повеч от сто милиона народ, от коих

огромно количество живеящи между гърци и латани от памтивека в Европа, имеещи

царство и държави, граждански и търговски непрестанни сношения с тях

образованих народов, да останат славяни безкнижници до деветий век!!! А на

престола византийски до него време да възлязат толко самодържци славяни и

славни полководци, каквито са били Управда Великий, Белизар и други, съставивше

законоустановление, кое и днес служи за образ образованим европейцем!

В приказваное же кръщение Преславскаго двора изведнаж видиме сплетки от гръцка

византийска страна за присвоения свещеноначалства в България, но крепая мищца

великаго Симеона, царя българскаго, отбива всяко греческо влияние и поставя

самосталнаго и независимаго патриарха в България. После падения же Симеоноваго