Български фолклор

Тематични песенни цикли във фолклора

Като документ за най-старото мислене на човека народната песен обхваща всички страни от живота на хората и включва най-разнообразни образи. Огромният брой творби може да бъде класифициран според основната тема в творбата.

. Юнашки песенен цикъл /ЮП/- ЮП са най- стабилната част от българския фолклор, които имат своята близост с хайдушките и историческите, но са по-стари от тях. Освен това докато историческите песни са по-реалистични то в юнашките е по-силен фантастичния момент; докато хайдушките са лирични, в юнашките елементи на лиризъм не се срещат. Юнашките песни са много наброй и най-общо могат да се поделят на три големи групи:

• Песни за Момчил Юнак

• Песни за Крали Марко

• Песни за др. юнаци, от които най-много са за Дойчин

Песните за Момчил са създадени най-рано, предполага се, че са били и повече на брой, но с времето част от тях са били асимилирани /погълнати/ от песните за Марко, това означава, че творбите, които са били за Момчил вторично са били изпълнявани за Крали Марко, така Марковият цикъл днес се оказва по-многоброен от Момчил.

Доказано е, че Момчил е бил реална историческа личност- феодален владетел, чийто земи са били в Родопите и Беломорието. На този действителен човек в песните се преписват много фантастични качества, смята се, че и Марко е бил исторически персонаж, но не е уточнено със сигурност къде е живял, в народната памет той е останал като храбър защитник на всички онеправдани. Освен това е важно да се подчертае, че песни за Крали Марко се срещат не само по българските земи, но и се пеят сред всички народи по Балканския полуостров, тоест навсякъде, където е имало феодален гнет.

Юнашките песни са създадени в периода 10-14 в., тоест времето, в което българския народ е преживявал драматични епизоди и е бил подложен на нападения от различни страни във време, когато хората са се чувствали най-беззащитни те естествено са имали потребност да подхранят вярата си, че има някой, който да ги закриля, този закрилник е бил олицетворен от образа на юнака. за това на него се преписват необикновени качества, при изграждането на юнашкия образ важно място заема хиперболата, обикновено юнака е представен в плана на преувеличението на физическата му мощ. Той е толкова силен, че с един замах на сабята разсича три синджира роби, толкова е бърз, че почти лети с коня си, П. за Крали Марко проследяват целият житейски път на юнака- от раждането му, от самото начало през придобиването на юнашката сила, през срещането му с коня Шарколия, през освобождаването на сестрите му от плен, през женитбата му, през стотиците му подвизи, та чак до смъртта му, която обаче се оказва мнима /лъжлива/ и така героят продължава да съществува. Народният певец рисува Марко с подчертана симпатия: той е непримирим с неправдата, яростен в битките с враговете, но и много човечен към беззащитните, хипербола на качествата му го прави фантастичен образ, но в същото време се загатват и някои човешки черти у него понякога е гневлив, лесно избухва, дори ревнив, така народа го рисува хем в идеализираща светлина, хем и близък до реалните хора, за да се подчертае изключителността на юнака се хиперболизира и външният му вид: доспехите му блестят като слънце, сабята му /сабя дамаскиня/ не може да бъде вдигната от никой, др. фантастични способности има и коня Шарколия, в критични моменти той проговаря с човешки глас, за да напомни на юнака, че е забравил оръжието си или