Домашна Работа

Съчинение разсъждение-"Българският език"

Иван Вазов е от онова поколение, което е възпитано в духа на възрожденските идеали, за които са най-святи понятия са: Родина, Свобода, Безкористност и Себеотрицание.Новото време твърде бързо загърбва великите идеали. Липсата на национално самочувствие е една от най-големите тревоги на Вазов, защото, за да се построи нова, културна България, ние се нуждаем от вяра в собственият ни народ. Един от най-подходящите начини да се вдъхне такова самочувствие, е възхвалата на българския език. Във времето след Освобождението има такива сънародници, които се срамуват да се нарекат българи. Родният език им се струва не толкова хубав, колкото езикът на по-напредналите страни.

Затова Вазов се бори срещу робството със средствата на словото. В стихотворенията Аз съм българче, Родното слово, Моите песни и Българският език, поетът доказва, че нашият език е не по-малко звучен и богат.

Стихотварението Българският език е израз на патриотичното чувство на поета, доказателство за неговия художествен талант.Чрез заглавието поетът назовава темата, а в целия текст българският език сякаш е превърнат в събеседник. Вазов се обръща топло към него, споделя болката си, възмущението си, възхищението си и се кълне във вярност към него. Сякаш езикът е човек, който разбира и може да отговаря. Ако се замислим ще открием, че Вазов сякаш има право на това.Живият език е този, който се говори от хората. Неговото предназначение е да изразява техните мисли и чувства, за да открият себе си сред другите. Езикът е това, което ни помага да общуваме, да се разбираме, да живеем пълноценно. Затова той е присъщ само на хората и щом се използва, той е жив. Обръщайки се към родното слово, Вазов следователно говори на всички, които разбират и говорят нашият език.

Този език е връзката между отделните поколения българи. Да се познава българският език, означава да се познава и уважава миналото. Това е езикът на всички, родени от майка България. В него е запазена тъжната й участ. Езикът съхранява мъки, стонове вековни .Ако съдбата на българите е да получават ядове отровни вместо радост, това още повече ги задължава да бъдат верни на родния език, защото мъките и спомените им го правят свещен.

От текста става ясно, че в тяхното число са и нашите, и чуждите. Чуждите изразяват пренебрежението си към езика на българите, защото ни смятат за изостанали и нецивилизовани. По-страшно е, когато от родното слово се срамуват и българите.Това според поета означава предателство.Затова думите, които използва тук, са пределно гневни.Тяхната позиция е оценена и определена като ругателство ужасно,модно. Твърденията им са ниска клевета,те хулят и петнят със думи кални. Твърденията им са жалки и безсмислени. Тези хора твърдят,че създанията на творческата мисъл не могат де се въплатят в българското слово,че той бил орисан не за песен, не за поезия, а само за груб брътвеж. Изразите, които Вазов използва от името на тези клеветници, нарочно са усложнени. Така се подсказва,че вината е у самите тях.Те не познават езика, не познават богатствата му,липсва им творческа мисъл, затова се оправдават, че самият език бил беден.

Нашата реч според Вазов е гъвкава, звънлива. В нея има разкош от руйни тонове. Тя притежава размах и изразитост жива. Тези качества чакат своите откриватели, своите ценители. Идеята е, че никой не се е вслушвал, никой не е разбрал истинската стойност на нашия език, а всички напразно са го ругали и отричали.Риторичните въпроси целят да предизвикат чувство за вина у тези, които не познават своята реч или са безразлични към нея.Така въпросът за съдбата на родното слово се превръща във важен въпрос,на дълг и отговорност, въпрос на национална гордост за рода и родината.

Този дълг е основен за твореца. Този, който си служи със словото, за когото то е основно сечиво, основен творчески инструмент, достойнствата на родната реч и се смята за отговорен ,за неговото бъдеще.Той изразява честната позиция на твореца, заявява намерението си да докаже чрез собственото си творчество несправедливодстта на обвиненията. Това означава, че сам приема тежестта на