Българската литература в последното десетилетие преди Освобождението

1. Ролята на Събуждането:

Ключов фактор за него е появата на българска интелигенция. Катализатор е Априлското въстание. След него за съдбата на България започват да се интересуват световно известни личности като Виктор Юго и Толстой. Училищата, църквите и читалищата стават естествени центрове на национално съзнание. Появява се човекът на дълга. Свободата става по сложно понятие и се разглежда в три аспекта:

• Като национална и политическа независимост от Османската империя;

• Като социална свобода;

• Като лична свобода;

2. Предпоставки за появата на художествена, модерна българска литература:

Непосредствено преди Освобождението литературата излиза от своето подчинено положение на обслужваща обществени и политически проблемни дейности и се превръща в художествена литература. Вече са налице най важните предпоставки за това:

• Има създадени литературни институции;

• Създадена е българската национална общност;

• Появява се ново отношение към литературата (вече се чете за удоволствие);

3. Основни герои на литературата от този период:

• Основен герой на епохата е юнакът (героят на общата грижа). Той присъства в белетристиката и поезията и притежава особена притегателна сила;

• Героят на частната грижа той е лъжепатриот, често обикновен страхливец или лентяй. Отношението към него е острокритично и това предполага развитието на много сатирични жанрове;

• Жертвата отношението към нея е състрадателно. Чрез жертвата стават видими несправедливостите на тираните;

• Общественият деятел той не е човек на делото, а на мисълта. Желае да разреши проблемите си с мирни средства, но това е невъзможно;

4. Основни жанрове:

• Мемоари, спомени и очерци Записки по българските въстания от Захари Стоянов;

• Публицистична проза (фейлетони) първият, който започва да пише фейлетони е Любен Каравелов, а след него са Славейков и Алеко Константинов;

• Поезия имало е малко поезия. Най гениялният творец е Ботев (Христо Ботев е всичко);

• Историческа драма Васил Друмев и Добри Чинтулов. Васил Друмев е написъл първата истинска драма Иванко убиец на Асеня;