БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК. ИСТОРИЧЕСКИ И ЕСТЕТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

Резюме

През това десетилетие нацията съгражда културния си облик, който е много повече единен, отколкото разединен. Правят се съпоставки между близкото минало и неговите ценности и нравствените и социални процеси, започващи да се оформят след Освобождението. Литературата продължава все още да бъде в плен на големи външни сюжети, чрез които човекът е повече обобщена личност, отколкото самостоятелен индивид.

Дати, факти, събития

1878 г. - излиза първата следосвобожденска книга - стихосбирката "Избавление" от Иван Вазов

1879 г. - приемане на Търновската конституция

1881 г. - суспендиране на Конституцията от княз Александър Батенберг

1881-1884 г. - в Пловдив излиза списание "Наука" с главен редактор Иван Вазов

1882 г. - възобновяване на някогашното браилско "Периодическо списание на Българското книжовно дружество"

1883 г. - в Пловдив се създава първата българска театрална трупа

1885 г. - Съединението на Княжество България и Източна Румелия

1885 г. - Иван Вазов и Константин Величков създават първото българско чисто литературно списание "Зора"

1887-92 г. - Цани Гинчев издава във Велико Търново списание "Труд"

1888 г. - в София се основава Висшето училище, което се превръща през 1904 г. в Софийски университет

1888 г. - в София се сформира "Българска театрална група"

1889 г. - в София започва да излиза създаденият по инициатива на Иван Шишманов "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина"

Видимо е, че 80-те години на ХХ век са до болка наситени със съдбовни исторически събития, това е време, когато се полагат основите на българската държавност. Те са и време, когато литературата ни се превръща вече в национална, а културното съзнание има чувство за автономност и пълноценност. Връзката между събитийност и фикция продължава да е много тясна, художествените произведения често пъти се създават "по повод", синкретичният характер на литературата ни все още изисква от художествената творба да функционира като глас в обществения живот. Литературата е основен дискурс в общия културен дискурс,