1. Българската литература по време на войните - състояние, оценки, литературни полемики. Литературните кръгове и общности - естетически взаимооношения. Основните литературни издания - "Златорог", "Развигор", "Хиперион", "Везни", "Пламък", "Нов път", "Стрелец" и "Българска мисъл".

Краят на Първата световна война предизвиква големи промени във всички области на обществения живот в България и съвсем естествено литературата не остана извън тези процеси. В периода на трите поредни войни културният живот в страната практически е спрял. Повечето от писателите са изпратени по фронтовете, а някои от тях загубват там живота си като например Страшимир Кринчев, Илия Иванов-Черен, Владимир Мусаков, Владимир Попатанасов. За българската литература може би найголяма е загубата на изключително талантливия поет Димчо Дебелянов.

Литературните издания прекратяват своето съществуване, а много от писателите работят като кореспонденти на различни военни вестници.

Веднага след подписването на Ньойския мирен договор културният живот в България не само възобновява своя естествен ход, но и напълно се преобразява. Най-важната от промените има чисто психологически характер. След видяната касапница и преживения ужас в окопите за българския писател е ясно, че вече не може да пише по същия начин.

Българският символизъм, който само преди няколко години се намира в своя апогей, изведнъж като послание, психология и език се оказва напълно разминаващ се с човека, държал пушка в ръка и стрелял срещу други човешки същества. Поради тази причина и самите символисти са едни от първите, които разбират необходимостта от радикална промяна в литературата. През 1919 г. един от емблематичните поети за българския символизъм Емануил Попдимитров публикува в списание УОгнищеФ УПозив към българския писателФ, в който формулира разбиранията си за ново мислене на твореца: УТи беше свидетел не на едно разбиване на общите илюзии, не на едно падение на държавника, политика и интелигента. Но кървавата буря отмина, оставяйки незаличими следи на разрушението; ти сега си сам, броиш своите рани и гледаш стоически духовната провала на ония, които някога принадлежаха към твоя кръг.Ф Ясно е желанието чрез драматизма на световните събития да се определи новото художествено съзнание. Напълно аналогични са нагласите по същото това време в цяла Европа. Почти всеки текст в българския литературен печат от този период се опира на историческите промени.

Друга статия на не толкова известен писател, наречена УЛитературата на утрешния денФ, е повече от симптоматична за този процес на силно обвързване на литературата с историческите и обществените процеси. Първите две изречения са достатъчно красноречиви: УПолитическият мир в Европа вече се установява. Осветен с редица международни актове, той ще даде един нов облик на външния живот на народите в ЕвропаФ. За всички писатели и интелектуалци е ясно, че едва след като се осъзнаят новите реалности, може да се мисли за литература. Както и това, че литературата трябва да отразява новия дух на новото време. След няколко години, когато събитията и процесите допълнително са осмислени, българският