Българската литература и пътищата на нейното модернизиране

Прието е да се смята, че Българското възраждане завършва през 1878 година с Освобождението на България и оттам започва развитието на новата българска литература. Но датата 3 март 1878 година е чисто политическа подписва се Сан-стефанският мирен договор, съгласно който България получава независимост. Тази политическа дата обаче трудно може да служи като разделителна линия относно един автономен и чисто културен процес, какъвто е литературното развитие.

Преди всичко когато е налице един вече изграден културен живот с неговите институции и структури, когато са формирани и специфични литературни жанрове. България достига това състояние през последното десетилетие на Възраждането. В този момент вече са налице някои от най-важните предпоставки за поява на една художествена литература от модерен тип.

На първо място вече са формирани основите на българската национална общност. Макар и все още под чуждо владичество, България вече съществува като представа със своите етнически територии, с националния език, с националната идея, със съзнанието за националната история, с една вече изградена национална култура и културни институции. Само преди няколко десетилетия това не е било така.

На второ място са вече изградените институции на културен и литературен живот. Някъде в началото на последното десетилетие на Възраждането вече са създадени и укрепнали основните културни институции, периодичният печат, книгопечатането, налице е литературна публика, та дори и литературна критика. Макар и обхващащ един сравнително малоброен слой от българското население, културният живот вече реално присъства в българското национално пространство и това е важна предпоставка за един нов, модерен тип художествено творчество.

На трето място е степента на овладяност на основните художествени механизми осъзнаването на художествената условност, специфичното въздействие на литературата, жанровата система, особеностите на художествения език, специфичните изразни средства. В това отношение българската литература добива своя модерен вид още в творчеството на Ботев и ранния Вазов.

На четвърто място трябва да откроим появата на нов тип отношение на литературата към човека и обществото. Все повече се налага съзнанието, че вместо да обслужва обществени и политически задачи, литературата трябва чрез своите творби да подлага на естетическа преоценка хуманитарни проблеми: ролята на индивида в обществените борби; нравствените проблеми. Произтичащи от отношението човек нация.