БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО

В годините непосредствено преди освобождението в българския обществен и културен живот се наблюдава съществен подем.Идеята за националната свобода завладява все повече умове и сърца.Погледат към вестниците на букорещтката емиграция например ще ни покайе огромното нетарпение за ре6ителна битка ,патостната непримиримост на словото , публицистичната призивност.Битката в Босна и Херцаговина , ходовете на европейската дипломация , руската политика - всичко се следи с внимание и се талкува , като предвестие за скорошното падане на "болния човек " - османската империя.Българската интелигенция е клучовия фактор в тези процеси - вапреки идейните си противопоречия и колебания тя очертава нови хоризонти за българската участ . Ако трябжа да обобщим , ще каженм , че народната свят е вече сабудена - будителите са сваршили своето дело , остава и целия народ да сварши своята работа и да заслуйи свободата си .Въстанието през април 1876 г. става истинска героична и жертвена кулминация на този процес .Отзивите за него поставят "източния вапрос" в центара на европейското общество и политическо внимание.Бележити политици , публицисти ,поети застават на страната на българската кауза , потресени от свидетелствата за разигралата се трагедия при потушаване на вастанието .Достатачно е да споменем имената на У.Гладстон, Дж.Макгахан , В.Юго , Л.Толстой и др .Както казва американския публицист Дженерариъс Макгахан - "кръвта крещи " и очаква справедливост . Руско турската война от 1877 - 1878 г. донася чаканото вазмездие и открива пътя на самостоятелна българска държава , на един нов национален градеж .

Националната свобода става вазмойна тогава когато хората