БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО

НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ И ЛИТЕРАТУРА

ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ. 70-те години на ХХ век са изключително важно време в политическия и културния живот на българския етнически колектив.

В началото на десетилетието приключва с благоприятен за сънародниците ни изход спорът с Гръцката патриаршия. Започналата в края на 30-те години борба за църковна независимост довежда до учредяването на Българска екзархия през 1872 г. Събитието увенчава с успех дълголетните усилия на едни от най-забележителните дейци на Възраждането ни.

Още от края на 60-те години на ХХ век националните проекти за решаване на основния политически проблем на времето все по-често излизат на преден план в обществото. Търсенията на всяко от идейните течения в тогавашното ни общество се влияят от непрекъснато променящата се дипломатическа игра между Великите сили, както и амбициите, решенията и ходовете на съседните християни (Сърбия, Гърция, Румъния).

Революционният вариант за осъществяване на етническата кауза се поддържа от създадения в Букурещ (1869) Български революционен централен комитет, в който централна роля итраят Л. Каравелов и Васил Левски. Разбиването на създадената от него вътрешна организация и обесването му през 1873 г. довеждат до криза в БРЦК. Постепенно се изострят противоречията между отделните дейци и групировките около тях. Настояващите за бързи действия (Ботев, Стамболов, Иван Драсов) започват да подготвят въстание в страната (1875 г.), но опитът се проваля.През пролетта на 1876 г. избухва Априлското въстание акт, довел до гибел и покруса. Опитът на Ботевата чета да промени ситуацията завършва с неуспех.

Политическият проблем на Балканите се решава след приключването на Руско-турската война (1877 1878). Берлинският конгрес коригира набелязаните в Санстефанския мирен договор граници на България. Създава се Княжество България и Източна Румелия, която има административна автономия, но е под пряката власт на султана. Източна Тракия, Беломорието и Македония са върнати под турско господство.

БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ 70-те ГОДИНИ НА ХХ век. И през това десетилетие важна роля играят центрове извън етническата територия, в които концентрирано присъства българска интелигенция. Около училищата и читалищата в редица български градове се формират интелигентски общества, които организират театрални представления, стремят се да запознават по-широка аудитория с актуалните проблеми, разисквани в печата, участват в споровете на епохата, изпращайки дописки до различни издания, събират фолклорни материали, правят описания на родните си места,