Тема 3

Българската лирика за деца 1878-1944г

1.Тематичният кръг-стереотипност и консервативност

2.Детска лирика и ангажирана литература

1.Тематиката и образността са стереотипни,консервативни и повторителни.

Това е литературата,която се състой от повторения. Това е лириката на клишето в нея има възпроизводство на стереотипи.

Първа тема на детската лирика: това е пейзажната тема- 40год. на 19век възниква. Петко Славейков пише стихотворения за нуждите на училището. Тези стихотворения не са нищо друго освен илюстрация на уроците по естествено знание Водата(П.Славейков).

От 1878г. в детската лирика нахлуват темите за клишираните олицетворения за природата. Които въвеждат някакъв поетически език в природата (темата за природата) макар и клиширан. Те нахлуват в детската лирика като вече клиширани.

От 20в. нататък в детския лирически пейзаж нахлуват фигури-генезис от фолклора. Които представят природата като съвкупност от човешки взаимоотношения.

Втора тема на детската лирика: това е религиозната тема. През Възраждането образът на Бог не е съобразен с читателската аудитория. / П. Славейков Осанна вишнему воспейте /.

През Възраждането се говори в тежък слог,черковно-славянска стилистика. Промените в този стереотип са малки. След Освобождението Вазов: / стих.Молитва/ сменя езика на религиозната тема като придава други черти на Бога. Вписва го изцяло в патриархалния термин дядо / детето започва да мисли за Бог като благ и добър старец/.

От началото на 20век нататък образът на Бог влиза в линиите на приказката

/ Асен Разцветников-Минзухари/.

Трета тема на детската лирика: това е темата за роднините и близките. В българската литература общуването с майката е непрекъснато/има диалогичност/ Дебелянов Да те посрещне старата