Българската икономика в огледалото на ООН

Въпреки, че като цяло световната икономика демонстрира добро здраве, продължават да съществуват сериозни дисбаланси на растежа, външните плащания и капиталовите потоци, се твърди в последния доклад на Конференцията за търговия и развитие към ООН.

Според доклада, през последната година световната икономика показва неочаквано висок растеж (годишния и ръст вероятно ще надвиши 3%), дължащ се най-вече на мощта на икономиката на САЩ. Бъдещото и развитие обаче зависи от това, дали ще успее плавно да премине на по-ниски обороти, както и дали наблюдаваното

Съживяване на икономиките

на Европа и Япония ще се съхрани. В доклада се подчертава, че през 1999 икономиките в преход бележат ръст от 2,4%. Тук обаче, разликите между отделните държави са значителни. Така, през втората половина на 1999 икономиките на Централна Европа най-сетне са се отърсили от последиците от руската криза, докато самата Русия демонстрира изненадващ ръст от над 3%, дължащ се най-вече на резкия скок на цените на петрола. Що се отнася до Югоизточна Европа, въпреки края на косовския конфликт, макроикономическата ситуация остава нестабилна, а икономическите перспективи - мрачни. Според авторите на доклада на ООН: "Предизвикателствата пред тези страни не са много по-различни от онези в развиващият се свят, без обаче отговорът на развиващите се държави да е достатъчен в случая".

В същото време азиатските икономики отново жънат успехи, а растежът им, като цяло, надвишава 5% през 1999. Особена заслуга за това имат Индия и Китай, чиито растеж от 7% надминава всички прогнози. Положителният опит на азиатците, без съмнение представлява добър пример за страни в преход като България. Този опит, авторите на доклада резюмират в няколко извода. На първо място, кризата от 1997 е била предизвикана от неправилна икономическа политика и не е била неизбежна. На второ, структурната слабост на азиатските икономики е била подсилена от увeличаването на лихвените равнища. На трето място, социалните последици от кризата са ударили различно отделните прослойки от населението и, накрая, дългосрочният растеж в региона занапред не следва да зависи от произвола на глобализиращите се финанси, фирми и пазари.

Интересно е заключението на доклада по отношение мерките, предприети в отговор на кризата от 1997, че основният удар върху икономиката е нанесен не от обезценяването на националните валути, а от повишаването на лихвените проценти. Този, горещо препоръчван от теоретиците на Международния валутен фонд, начин за "справяне с инфлацията", всъщност е довел до дълбока рецесия, колапс на вноса и безпрецедентно натрупване на резерви. В случая далеч по-правилно би било въвеждането на времене контрол върху обмена на валута и преобразуване на дълговото бреме.

Експертите на ООН смятат също, че веднъж постигната, валутната стабилност не може, сама по себе си, да гарантира икономическо възстановяване. Възстановяването на азиатските икономики е започнало едва с разхлабване примката на фискалните и монетарни ограничения - нещо, на което експертите на МВФ в България например, яростно се противопоставят.

Интересна теза в доклада е и, че основната роля за проедоляването на кризата, породена от бързата финансова либерализация, е паднала върху държавата. Последното е увеличило дълговото бреме на азиатските икономики, което днес варира между 30% от БВП за Южна Корея и 90% за Индонезия.

Най-важният извод от доклада на ООН в тази връзка обаче е, че финансовият цикъл на нововъзникващите пазари е доста различен от традиционния. В Азия, тъкмо наемните работници са понесли в най-голяма степен ударите на кризата, изразяващи се