Тема 4

Българската детска лирика 1880-1943 г.

Черти на специфичността

В продължения на десетилетия критиката описва спецификата на детската лирика чрез твърдения,които имат характер на аксиома

1. Детето заговаря от свое име- първият недостатък на тази критическа аксиома въобще не се отнася до системата на лир.говорител. В системата на Аза не говори само детето. Съществува Аз-на възрастния-ясно изразява ролята си и изпитва носталгия към детството(Родна стряха-Ран Босилек; Отечество-Иван Вазов); възрастово неутрален-Аз( Аз формата,която нетематизира черти за възраст-Ран Босилек Я кажи ми облаче ле бяло) ; Аз-детето (съществуват няколко тематични маркери,чрез които говорещото дете се определя като дете: 1.маркера на простата автолигитимация- Аз дете съм малко-Константин Величков; 2.Говоренето за себе си в ср.род също е признак,че автора е дете-Искам да порасна; 3.Назоваването на родителите и близките като по-големи от детето; 4.Диалогични стих.,които детето бива назовавано-дете от някои свой диалогичен събеседник; 5 и 6 тематични маркери са цели теми на детската лирика-(училището и играта).

Това са текстови тематични маркери те са вътре в дадено стихотворение.

Съществуват и два пара текста (всичко това,което е около текста). Заглавието и илюстрацията имат силна манипулативна функция т.е.-да направят внушение,че в текста говори детето,при положение,че в текста няма нито един от изброените тематични маркери. Особено важна роля има илюстрацията поради така нареченото предметно-образно мислене.

Извод: в критическата аксиома-детето заговаря от свое име-тя по презумкция е премахнала лирическият говорител,не е обърнала никакво внимание на Аз-формите. Нейното действие се отнася до конфигурацията Аз дете съм. Аксиомата има твърде ограничено действие.