2. АВТОБИОГРАФИЯТА И/НА БЪЛГАРСКАТА
ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

Първата част от цитирания вече текст на Васил Балджиев завършва по следния знаменателен начин: Но макар, че юбиляра и юбилейния комитет са просто уловени в капана, ние приемаме и гледаме на този факт в самото му същество и значение, като едно явление, което се докосва до обществения ни живот. А така погледнато на това явление, проектирания всенароден юбилей на Ивана Вазов се предшествува от два важни въпроса, отговора на които решава: уместен ли е или не такъв един юбилей. Тези въпроси са: 1. Кой и какъв е Иван Вазов, който едва на 45-годишна възраст изисква от българския народ божески почести и славословия? И 2. Какво възпитателно значение може да има този юбилей за българското общество? На първий, отговора е биографията на поета, която биография трябва да разглежда поета от три страни: а) като човек, б) като гражданин и обществен деец, с) като писате л-поет. Отговора на втория въпрос () следва от разкритието личността на г. Вазова, т. е. от разрешението на първия въпрос /С; 15/.
В следващия 16 брой на вестник Съгласие Сантонински отговаря категорично и на двата въпроса: Но бъдещият биограф, ако иска да търси дири от миналото на поета Вазова, който щателно се грижи да се заличават, трябва непременно да вземе бележка и от битието на Гороломов, дето Вазов се разтваря и разлага () Насмалко щяхме да накърним биографията на поета, щяхме да забравим да споменем, че бае Вазов е бил и от колегията на Митрофан Дакич, т. е. бил е съдия в Берковица...
Примерите на Балджиев са много и все пищни предлагат се само най-характерните, които да демонстрират логиката на дискурсивното разгъване, а и да напомнят отново за рецензията на Пенчо Славейков, избрала година по-късно същата панавтобиографична реторика, бдително следяща за различията: За да се увери читателят в тая истина, доста е да проследи биографията на хероя и да я сравни с оная на поета (в Български периодически печат, от Ю. Иванов). Само два факта отличават хероя от неговия творец... /V; 11/.
В следващите десетина страници ще се покаже как се е стигнало до подобни лесни замени, валидни според теорията само за лириката, но изпъстрили на практика много и много сциентистки в патоса и намерението си литературно-исторически сюжети.
На няколко места бяха цитирани части из Вазовата автобиография номинацията не беше коректна най-малкото защото съществуват поне четири текста, към които обикновено се прикача същото жанрово определение: Иван Вазов. Биографически бележки (1895 г.), Поетическа биография на Ивана Вазов до 20 годишната му възрасть (1920 г.), Животът на поета, както ми го разказа той сам (1930 г.) и Автобиография на Иван Вазов (1931 г.).¹ Първият текст има четири редакции, вторият и четвъртият две, третият все още чака пълното си публикуване, а общо им се събират осем автора, от които само последният е биографичният: Ш., Р. К., Радул Канели, Г-ски, Гаврийски, Т. Габровски, Ив. Д. Шишманов и Ив. М. Вазов (засега поне Животът на поета битува както в съчиненията на писателя, така и в книгата на критика). Но този за жалост неизследван все още пласт от Вазовото творчество ще бъде предмет на отделни занимания, а тук ще пр исъства предимно във връзка с двата му юбилея, българската литературна история и критика (някои вълнуващи Вазови автовизии, които корелират пряко с Пенчо-Славейковата модерна