Разказът Българка

Публикуван е за първи път във вестник Военни известия през 1916 г.Според Ловчо Стоянов, приятел на автора, прототип на Шина е Минка Дяковица от Добрич.Според спомени на нейни съвременници ,тя била изключителна,(Йовков обича този ефект на изключителното) жизнена, пряма и храбра жена.Запомнили са я въоръжена с ловджийската пушка на мъжа си и с тежка кобилица на рамо да отива към военните позиции(сраженията през септември 1916) Тя подканяла жените да носят вода , за да охлаждат дулата на картечниците.

Йовков съзнателно не назовава мястото на действие, за да подчертае обобщаващия характер на случката .Сред множеството откроява образа на 40годишната Шина, която проявява изключителна твърдост , обзета от патриотичен порив и майчински чувства.Цял ден изминава неуморно пътя от града до хълма, където се водят сраженията, като неуморно носи вода)Другите селяни носят вода до края на селото, а тя единствена стига до огнения ад на окопите)Героинята е въведена пряко, с пестелива характеристика Беше бедна, но трудолюбието й беше пословично, а в благонравието и строгата й набожност, никой не смееше да търси лицемерие. В сюжетното развитие на разказа с нищо не се обогатява първоначалната представа за нея. Действията й просто доказват казаното. При нея няма колебания, съмнения, размишления. Шина е облечена цялата в черно ; под черната забрадка така дори и чрез дрехата Йовков подчертава жертвеното, аскетичното в образа й..Природата, която обикновено при Йовков има важно психологическо значение тук само е спомената по скоро като препятствие, като определено разстояние, което Шина трябва да преодолее. Тя виждаше добре ниските могили- до тях нямаше повече от хиляда крачки Героинята е представена като човек на дълга.

Българка е творба, изградена на опозицията свое-чуждо Самото заглавие показва, че писателят се интересува от по-общи черти на националното, на българското. Шина е образ, чрез който се потвърждава силата на българския дух и устойчивостта на националния ни характер. Врагът е някъде отвъд позициите на българската войска, анонимен, враждебен, той изпълнява ролята на фон, на който се откроява българското. Картечниците немилостиво покосяват нечий човешки живот, но чужд, не-български Тук проблемът за насилието по време на война има други измерения в зависимост от гледната точка. Този разказ сякаш е лишен от универсално човешката, хуманна гледна точка, защото нашите с въодушевление насочват картечниците към смъртоносната жетва на чуждия живот. Но в дълбочина размислите водят към друго войната отчуждава хората, те вече не се разпознават като братя в униресалната човешка общност. Врагът не е описан, той няма лице, затова и не е разпознат като човек, а като демон на смъртта, срещу когото трябва да се опълчат.. В този разказ войната е по скоро екстатика на преживяванията и патос на действието Тя е видяна като дълг на човека да служи на своята общност.С този образ Йовков продължава Вазовата традиция от разказа Една българка при разкриване на нравствената сила и духовно величие на българката във време на национални изпитания.