Есе

България!... Родино мила, ти си като чуден, благословен от Бога остров сред цялата Вселена, защото те е надарила и с храбър народ, и с приказни природни хубости!

В твоя хайдушки Балкан, родна земьо, се ражда от кръвта на шипченските герои Свободата, за да пребъдеш. Колко възходи и падения, колко драматизъм в съдбата ти и до днес, но синовете ти, Българийо и с победния си устрем, и с прободено сърце са не умиращ пример за беззаветно родолюбие.

Ти, Родино, си несравним земен кът за своите чеда, които си откърмила от своята гръд през вековете като корави българи, въпреки че си била и си кръстопът на историческите превратности и съдбовни обрати. Неповторима си, няма на земята друга като теб, наша земьо! Пленителна си с китните хълмове на Родопа, с величествените канаристи чуки и бисерните поточета, скачащи надолу по снагата на Пирина, с могъщите плещи и езерните очи на Рила, с красиво заобиколените била на Стара планина и с извисилите се нагоре, нагоре върхове, които сякаш крепят на раменете си твоето лазурно небе.

Незаменима си за нас с някоя друга земя по света, защото в теб са нашият корен, нашият бащин дом, нашето минало, настояще и бъдеще. Който е усетил твоята прелест, родино, който е опознал духовната си същност като българин, той не може да не те обикне. Защото обичта към отечеството е едно от най- великите достойнства на човека, защото Родината винаги е била и ще бъде вечна и свята за всички.

Обръщението О, Българийо! съдържа богат и разнообразен под текст, особено като го пренесем в нашето съвремие, което му придава нови нюанси! Какво стана, родино? Защо толкова много твои синове те напуснаха, станаха в повечето случаи доброволно немили- недраги емигранти в чужбина и то без угризения. Пътят обратен е открит за тях, но изглежда