България в моите мечти

Мечтите са отражение на сложната човешка душевност и плод на въображението ни. Съществуването им е необходимо за опора на човека в трудния и суров живот. Те оцветяват сивото ежедневие и ни отвеждат в свят, в който всичко е красиво и добро.Мечтите са връзката която свързва реалното с магическото. Светът на мечтите е необхватен и неразбираем. В този свят са и моите въображения и мисли.

Мечтата!Какво всъщност е тя? Това красиво чувство, колкото е по близо до надеждата, толкова е далече от реалността. Мечтите ни тласкат към желанието да промениш живота си към по добро.

В този труден и алчен живот, който живеем ние, всеки се оковава в някаква съкровена мечта и постоянно се стреми да я осъществи. Всяка мечта е уникална и ни отвежда до прекрасни копнежи. Всеки мечтае за различни неща един за добра кариера, друг за любов, за пари и слава, като цяло за всичко, което привлича човешките същества. Но в повечето случеи реалността се изправя срещу мечтите и те угасват.

Мечтата може да бъде определена като илюзия. Илюзията съпътства хората, тя е надеждата за по добър живот, който ще им донесе щастие.Въпреки това, човек не бива да забравя за реалността, в която щастието също е постижимо, но само с усилие и желание. Но, мечтаейки за нещо непостижимо, човек може да изгуби истинското си Аз и собствените си стремежи.

България е европейска държава, вече втора година и ние българите мечтаем за тази голяма стъпка, мечтаем за по-добри услови я за живот. На базата на многовековната ни история и величествените думи изписани в толкова много книги за нас и нашия род, всеки българин си мечтае за някогашната слава на България. Но за да получим онова което искаме, тази слава ние трябва да я заслужим, да я спечелим,н о не по пътя на войната.Тази мечта на пръв поглед е напълно осъществима и аз вярвам, че в близките години тя ще се превърне в реалност, защото България винаги е била и ще бъде една велика страна! В мечтите си, аз виждам България като една силно просперища страна, страна чието мнение ще се чува.Страна която ще се наложи в Европа а защо не и в Света. Ако съумеем да оползотворим и представим на света великите ни богатства а именно - писатели, художници, музиканти, паметници на културата и други не маловажни неща, нашите мечти ще се превърнат в реалност, защото именно от това се влече човека на 21 век, от историята, от красотата, от стремежа за знание.

Достатъчно ми е само това, че съм българка, за да искам да живея в своята страна. Пред мен не стои дилемата да живея "тук или навън", въпросът е решен отдавна, още преди 17 години, когато съм се родила на българска земя и в вените ми е потекла българска кръв.

Но ние не губим надежда. Търпеливо чакаме деня, когато граници няма да има, когато хилядите българи, разпръснати по света ще се завърнат и заедно ще съградим една нова България, защото отдавна май забравихме легендата за хан Кубрат и пръчките - заедно сме силни, защото макар да сме малки и незначителни според някои, ние сме част от Европа, но от онази утрешна Европа, където вече бай Ганьо е саркастичен символ на миналото, а не реалност.

Аз мисля, че всеки трябва да се бори за осъществяване на надеждите си, а не да живее в очакване да се сбъднат. Трудно е, но трябва да се борим. Човек тогава се чувства истински щастлив. Защото мечтата е онази малка истина за всеки от нас, която прави живота ни голям,