България специфични аспекти на прехода към социално пазарно стопанство и формиране на качествено нова банкова и финансово-кредитна система

ЮЗУ Неофит Рилски - Благоевград

Икономически факултет

КУРСОВА РАБОТА

на тема: България - специфични аспекти на прехода към социално пазарно стопанство и формиране на качествено нова банкова и финансово-кредитна система

Изготвил: Проверил:

Димитър Иванджиков гл.ас.Ставрева

Спец.Финанси, фак.80658

гр.Благоевград

Развитието на банковата и финансово-кредитната система в България преминава през етап на:

-образуване на системата и развитие;

-национализация;

-прилагане на централно планиране;

-банкови реформи и преход към пазарното стопанство;

С приемане на Закона за национализацията на банките, мините и промишлеността - 1947г. банковата и финансово-кредитната ни система тръгва по социалистически път на развитие. С тази реформа се национализират 32 частни банки, ликвидира се пазара на ценни книжа. Запазват се само популярните банки и Пощенска спестовна каса(ПСК).

През 1977г. се създава Българска инвестиционна банка със задачата да финансира и кредитира инвестиционните мероприятия, жилищното спестяване и строителството.

Сериозни изменения в банковото дело настъпва през 1951г. Закриват се популярните банки и се създава - Държавна спестовна каса, така се формира нова стратегия на банковата система:БНБ; БИБ; ДСК; по-късно 1967г. се закрива БИБ като нейната дейност преминава към БНБ и ДСК.

БНБ се превръща в монопол в банковото дело.

През 87г. започва реформата в банковата система. Тя целеше да централизира връзките и структурите в нея. Създадоха се седем ТБ на отраслов принцип. Това са - банка Електрон, Биохим, Транспортна, Строителна, Земеделска, Кооперативна и банка Транспортна техника, но текущото обслужване на стопанските организации продължава да се осъществяват от поделенията на БНБ. Поради това създадените банки нямат напълно характер на ТБ.

От 1987г. у нас започна процес на децентрализация на банковото дело, свързан с изграждането на класическа двузвенна банкова структура - централна банка, като банка на банките и търговски банки, както универсални така и специализирани(първата съвременна търговска банка у нас е Минерал-банк, след което бяха създадени и други търговски банки).

Някой съвременни финансисти смятат, че съвременната банкова структура, като двузвенна, но тя по същество е тризвенна, защото към нея спадат така наречените - небанкови финансови учреждения - финансови къщи; банкерски бюра, инвестиционни фондове и други.

Нов тласък реформата получава през 1989г. когато на мястото на закритите поделения в окръжните и по-големи промишлени центрове се създават 59 териториални акционерни търговски банки.

За кратко време у нас се създават редица нови банки. Учреждават се някои частни банки - Първа частна банка, Тексим Банк и др. Редица ТБ започват да предлагат услуги, не типични за централизираната система:

-Консултации;

-Проучвания, прогнози и прогнозиране;

-Планиране;

И така от 1989/90г. светът от биполярен стана полярен. Почти всички(включително бившите социалистически) страни възприеха идеологията към свободна пазарна икономика и започнаха преход към нея, в това число и България.

Страните в преход са изправени пред двойно предизвикателство: от една страна те трябва да ремонтират тяхната финансова система във време на огромни макроикономически и институционални промени, а от друга - да проструктурират, да приватизират или да ликвидират банките, които са обременени с лоши кредити в размери значително надвишаващи международните норми в това отношение.

Всичко това създава голяма несигурност и прави прехода още по-сложен.

Програмите за реформи подпомагат усилията за трансформиране на банковата и финансово-кредитната система, така че да обслужва пазарната, а не планова икономика. Това доведе до преобразуване и подобрения в средите осигуряващи дейността на банковия сектор. Но програмите за реформи или не действат с необходимата бързина за приватизиране на банките или като извършват приватизация, но тя не съпътства оперативното преструктуриране, необходимо за трайната жизнеспособност на тези банки.

В повечето случаи реформата насърчава навлизането на нови частни банки.

Това е особено характерно за приватизирането на монобанковата система в страните от бившия Съветски съюз.

В страните извън бившия Съветски съюз, програмите за реформи трябва да определят финансовата цена на необходимите реформи. Затрудненията, които среща банковата реформа, като цяло са в резултат на следните фактори:

-Отчетността - необходимо е старите социални счетоводни сметки да се приравнят към международните стандарти, за да се изчисли стойността на лошите кредити, банковия капитал, резервите и миналите загуби;

-Политика - страните в преход нямат желание да ликвидират зле управляваните държавни банки, а в някои случаи поставят бариери пред развитието на частните банкови системи. В резултат на това загубите се увеличават, финансовия товар се увеличава;

-Законът - въпросът за юридическата и финансова отговорност за гаранциите не винаги е изяснен между правителствата и банките. Споровете относно задълженията, наследени от времето преди прехода забавят процеса на реформата;

-Човешкият капитал - в страните с преход липсват опитни професионалисти, които да съумеят да реконструират, ръководят, управляват и надзирават банките, така че те да водят пълноценна търговска дейност;

-Управлението - в допълнение към липсата на опитни професионалисти страните в прехода едва в последно време внедриха разумни закони за надзор и управление на банковата система;

Преустройството на банките се адресира пряко към проблемите на тяхната платежоспособност, а в някои на ликвидността им. Подобрението на средата, осигуряваща развитието на финансовия сектор, са насочени към структурирането и недостатъците, които пречат на дългосрочната стабилност. Подобренията включват:

-финансово преустройство на банките;

-среда стимулираща финансовия сектор;

-организация на банковата система;

Преди приватизацията на банките се мина през процес на тяхната консолидация. Този процес означава окрупняване на държавния банков капитал и съсредоточаването му в няколко икономически силни търговски банки. За тази цел се създава Банкова консолидационна комисия. Организационно-правните форми на банковата консолидация са:

1.Сливане на банки.

2.Вливане на една банка в друга.

След този етап на консолидация на банките ще се премине към приватизация на банките.

Съгласно Закона за БНБ - основна задача на Централната банка е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика, да емитира банкноти и монети, да регулира дейността на другите банки в страната.

Смята се, че за разлика от плановата икономика в пазарната икономика БНБ е третият център на икономическа власт наред с пазара и правителството.

Паричната политика на БНБ след 1989г. се оказа неефикасна и неефективна - инфлацията галопираща, вътрешното и външно обезценяване на лева бе перманентно и ставаше все по-динамично. Самата банкова система се декапитализира и дестабилизира, дори започна да колабира. В тази силно кризисна - финансово-икономическа ситуация през 1996г. бе лансирана идеята за въвеждане на валутен борд. След дълги дискусии и консултации той стана факт - от 01.07.97г. Република България е в условия или режим на валутен борд.

При въвеждането на валутен борд се акцентира на три основни момента:

1.Към коя валута да се върже лева. Бе избрана германската марка. Защо? - Има се предвид перспективата България да стане европейски член, да се приобщи към ЕС и европейската валутна система респективно Еврото.

2.В рамките на БНБ ли да се изгради валутния борд или като отделна институция. Прие се първия вариант - борда да е в структурата на БНБ.

3.От българин или от чужденец да се оглави валутния борд.

Въвеждането на валутния борд наложи коренни промени в дейността на БНБ. Измениха се отношенията им с бюджета и търговските банки. Подготвиха се и се приеха:

-Закон за БНБ(ДВ, бр.46/1997г.)

-Закон за банките(ДВ, бр.52/1997г.)

В условията на валутен борд се промениха съществено три от основните функции на БНБ:

1.Паричната емисия.

2.Кредитиране на държавното съкровище и държавата изобщо.

3.Кредитирането на търговските банки.

Международният валутен фонд започва своята дейност през 1945г. Днес в него членуват 175страни.

Ръководната стратегия на МВФ се осъществява посредством ясно изразена стабилизационна програма. Но все по-често се чуват мнения, че МВФ е остаряла структура с много бавен темп на стабилизационната програма и докато се опитва да излекува икономиката със стари методи и похвати болестта ще се разпространи още повече.

Но дали е така само времето ще покаже.